Выбрать главу

коса и ненатрапчивото си обаяние, Коул скоро се превърнал

в любимец на всички дами в двора… и не на последно място

сред тях била самата Ренира Таргариен. Тя била толкова

поразена от чара на мъжа, когото наричала «моят бял рицар», че помолила баща си да назначи сър Коул за неин заклет щит и

пазител. Негово величество задоволил тази й прищявка, както

бил задоволявал много други. Оттогава сър Кристън винаги

носел знака на принцесата на турнирите и бил неотлъчно до

нея по пирове и веселия.

Малко след като сър Кристън сложил белия плащ на

раменете си, крал Визерис поканил Лионел Стронг, лорд на

Харънхъл, да се присъедини към Малкия съвет като юстициар.

Лорд Стронг бил едър мъж, плещест и плешив и имал завидна

репутация като боец. Тези, които не го познавали, често го

смятали за скот, бъркайки неговото мълчание и бавната му

реч с глупост. Но това било далеч от истината. Лорд Лионел

бил учил в Цитаделата като млад и бил изковал шест халки

от веригата си, преди да реши, че майстерският живот не

му приляга. Бил грамотен и образован, със задълбочени

познания върху законите на Седемте кралства. Три пъти

женен и три пъти останал вдовец, лордът на Харънхъл довел

със себе си в двореца две девици — негови дъщери и двама

сина. Момичетата станали камериерки на принцеса Ренира, а най-големият брат — сър Харвин Стронг, наричан още

Кокалотрошача, станал капитан на Златните плащове. По-

малкото момче, Ларис Кривото стъпало, се присъединил към

доверениците на краля.

Такава била ситуацията в Кралски чертог в края на 105

година сл. З. Е., когато кралица Емма била отведена до ложето

си в Стегата на Мегор и умряла по време на раждането на

сина, когото Визерис Таргариен така дълго желаел. Момчето

(кръстено Бейлон — на бащата на краля) я надживяло само

с ден, оставяйки краля и двора съкрушени… с изключение

може би на принц Демън, който бил видян в един бардак

на Улицата на Коприната, да подхвърля пияни шегички за

Джордж Р. Р. Мартин

«наследника за един ден» на своите благородни приятели.

Когато вестта за това достигнала до краля (според легендата

това била разказала курвата, която седяла в скута на Демън

него ден, но доказателствата сочат, че всъщност бил един от

неговите другари по чашка — търсещ повишение капитан от

Златните плащове), Визерис бил вбесен. На Негово величество

най-накрая му било втръснало от неблагодарния му брат и

неговите амбиции.

Веднага след като траурът приключил, кралят

пристъпил бързо към разрешаването на дълго назрявалия

въпрос за престолонаследието. Пренебрегвайки прецедентите

създадени от крал Джеерис през 92 и Великия съвет през

101 година, крал Визерис I провъзгласил дъщеря си Ренира

за своя пълноправна наследница и я обявил за принцеса на

Драконов камък. На извънредно пищна церемония в Кралски

чертог, стотици лордове се поклонили пред Ренира, която

била седнала в краката на баща си при основите на Железния

трон, и й се заклели да я почитат и защитават.

Принц Демън не бил сред тях. Бесен на кралския указ, принцът напуснал Кралски чертог и Градската стража. Първо

отишъл на Драконов камък, качвайки се с любовницата си

Мисария на гърба на дракона Караксес — дълъг червен звяр, който простолюдието наричало Кървавия змей. Там той

останал половин година, а Мисария забременяла.

Когато разбрал за бременността на наложницата си, принц Демън я дарил с драконово яйце и с тази си постъпка

отишъл твърде далеч… Крал Визерис му заповядал да върне

яйцето и да се върне при законната си съпруга, в противен

случай щял да бъде обявен за изменник. Принцът се подчинил, макар и неохотно, отпращайки Мисария (без яйце) обратно в

Лис, докато самият той отлетял към Рунстоун в Долината при

нежеланата компания на «бронзовата кучка». Но Мисария

изгубила детето по време на буря в Тясното море. Когато

новината достигнала до принц Демън, той не отронил и

дума, но сърцето му се ожесточило към неговия брат, краля.

Оттогава той започнал да говори за крал Визерис с презрение

и мислел ден и нощ как да наследи трона.

Принцът - Ренегат или Братът на краля

Въпреки, че принцеса Ренира била обявена за

наследница на баща си, много хора в кралството се надявали, че Визерис може да има наследник от мъжки пол, тъй като