В тази област обаче съществуваше и нещо, още неизвестно на света, което знаехме единствено ние двамата с Фелсен. В резултата на продължителни изследвания и серия експерименти миналата година ни се удаде да разгадаем — за по-голяма яснота ще използувам популярния език — „изотопните“ импулси на нервните проводници. Ще се опитам да опиша същността с едно по-общо сравнение. Навярно мнозина са виждали свързване и поправка на телефонни кабели. Кабелът се състои от проводници с разноцветни изолации. Ако например включим източник на ток в края на червения проводник, то можем да наблюдаваме възбудимост на неговия противоположен край, или, с други думи, когато набираме един номер, отговаря на нужният абонат, независимо колко още проводници има в кабела…
В своите опити ние успешно се възползувахме от този принцип. Действувайки с изотопи върху нервните окончания в различните точки на организма, ние ги заставяхме да провеждат изотопите до съответните центрове в мозъка. За кратко време те така се насищат с изотопи, че например прекъсвайки едно нервно влакно, състоящо се от множество нервни клетки, и подлагайки ги на вече споменатото регенерационно гранулиране, прерязаните нервни краища отново се срастват с другите нервни окончания, пропити с тъждествените изотопи, подобно на случаите — отново използувам грубото сравнение, — когато в повредения телефонен кабел единият край на червения проводник се свързва с края на друг червен проводник.
След множество експерименти върху животни с добре развита нервна система успешно извършихме подмяна на мозъка на кучета. Преди три месеца бяхме принудени да изпробваме нашия метод и върху хора. Това се случи след една железопътна злополука, когато транспортираха двама пострадали в института, нуждаещи се от спешна хирургическа намеса. Главният мозък на единия беше така тежко увреден, че му оставаха броени минути, а останалите рани не застрашаваха живота му. Увреждането на мозъка на другата жертва беше по-слабо, но също критично. Имаше надежди да оживее, ако използувахме методите на лечение, изпробвани в института. Ала този нещастник беше получил тежко нараняване на гръдния кош и поради това състоянието му беше безнадеждно — той също можеше да почине всеки момент.
С Фелсен се намирахме в института, когато внесоха на носилки двамата пострадали. Един поглед ни бе достатъчен, за да ни стане ясно: настъпил е дългоочакваният миг. Веднага дадохме нареждания да настанят болните в изолираната, специална експериментална лаборатория, обзаведена с най-съвременни кибернетични прибори. Оборудването на лабораторията позволяваше без съдействието на помощен персонал, само двамата, или поотделно, да извършваме най-сложните операции. Така например „грубата работа“ по отварянето на черепа и всички необходими допълнителни операции се изпълняваха с изключителна точност от кибернетичната операционна машина.
След като разменихме няколко думи в лабораторията, стигнахме до извода, че има една-единствена възможност: да заменим мозъка на единия болен, получил по-малко телесни увреждания, за да го изтръгнем от застрашително наближаващата клинична смърт. Едновременно с инжектирането на препарати за поддържане на жизнения процес у пациентите ние пристъпихме към регенерацията на нервите и насищането на нервните окончания с изотопи. Минутите ни се сториха часове.
Когато стигнахме до момента да положим двамата болни в паралелните автоматични конструкции за отваряне на черепа, човекът с увредения гръден кош почина. Нужно бе да побързаме, за да извършим размяната в „срок“, допустим след клиничната смърт. Никога през живота си не съм бил така развълнуван: в наши ръце бе не само възможността да спасим един човешки живот, но и съдбата на велико откритие. Ръцете на Фелсен трепереха. Положих ръка на рамото му и го разтърсих. Той кимна с глава и стисна зъби. Аз също се мобилизирах. След минути той спря да трепери и ми даде знак с поглед. Почти за секунди апаратът изпълни задачата си: не само отвори черепа, но едновременно с това преряза водещите към главния мозък кръвоносни съдове, плетеницата от нерви, и обработи краищата им, както това би извършил един опитен хирург. Бързахме да възстановим жизнения процес, преди да са настъпили по-сериозни увреждания на „новия“ мозък. Извадихме двата трептящи мозъка, разменихме местата им и отново включихме апарата, който проведе съединяването на съдовете и нервите. Апаратът притежаваше изключителна чувствителност: при евентуално различие имаше способността да извършва в известна степен корекции в размерите на мозъците, или да променя обема на мозъчната течност. След завършване на операцията с помощта на автоматичните устройства положихме безжизнените тела върху носилките. Единствено опитното око на лекаря можеше да схване разликата: само болният с тежките телесни увреждания бе мъртъв. Покрихме тялото му с дълбоко уважение и благодарност за неволната му услуга в името на човечеството. После седнахме около другия опериран, и без да се погледнем, изчаквахме събуждането му, което трябваше да стане под действието на операционния апарат.