— Способно ченге ли си? — От очите му отново рукнаха сълзи, дали от съчувствие, или от отчаяние. — Ив… Казваш се Ив, нали? Справяш ли се с работата, Ив?
— Да. Може би ще ти се стори нескромно, но аз съм много способна.
Клуни се разрида, тя също се просълзи.
— Тад беше досущ като теб, с цялата си душа вярваше в реда и закона и го защитаваше. Оставиха го да умре като куче. Защо? За пари! Сърцето ми се къса, като си помисля как е изтичала кръвта му…
— Убийците му си получиха заслуженото, сержант. Не искай от мен да ти кажа, че си постъпил правилно, нито каква ще бъде присъдата ти. Но убийците са платили заради онова, което са сторили на сина ти и задето са опетнили полицейската значка. Рикер също ще си плати, кълна се на гроба на сина ти, на младежа, който е обичал професията си. Ще плати, защото е разигравал всички като марионетки. Теб също. Възползвал се е от любовта, от гордостта, които си изпитвал, от мъката ти. Ще му позволиш ли да продължи да дърпа конците? Ще опетниш ли себе си и паметта на сина си, като позволиш на този мръсник отново да победи?
— Какво друго ми остава? — изхлипа той, лицето му беше обляно със сълзи. — С мен е свършено.
— Направи онова, което Тад би очаквал от теб. Посрещни възмездието с подобаваща смелост.
— Срамувам се от себе си — прошепна Клуни. — Вярвах, че когато приключа делото си, ще бъда щастлив и удовлетворен, че ще бъда свободен. Ала сега изпитвам само срам.
— Има начин да изкупиш вината си, да заличиш срама. Ела с мен, сержант. Бъди ченге докрай.
— Затвор или смърт. — Той отново я изгледа. — Труден избор.
— Вярно е. По-трудно е да останеш жив, сержант, и да понесеш възмездието. Нека правосъдието си каже думата. Та нали ние, полицаите, работим в името на правосъдието, в името на справедливостта носим полицейската значка. Довери се на правосъдието, сержант. Не искам да виждам мъртвото ти лице в сънищата си!
Клуни сведе глава и сълзите му закапаха върху цветята, които беше положил върху тревата. Пресегна се през гроба, сграбчи ръката на Ив и продължи да ридае. После се приведе и притисна устни към белия кръст.
— Ден и нощ тъгувам за сина си. — Въздъхна и й подаде оръжието си. — Редно е да ти го дам, нали?
— Благодаря. — Тя стана и изчака, докато Клуни едва се изправи на крака, избърса сълзите с ръкава на сакото си и въздъхна:
— Искам да се обадя на жена ми.
— Тя много ще се зарадва. Няма да ти сложа белезници, сержант Клуни. Обещай, че доброволно ще отидеш със сътрудничката ми в управлението.
— Давам ти честната си дума, Ив. Ив… хубаво име. Радвам се, че точно ти дойде днес. Няма да забравя какво ми каза. Пролет е — добави, докато се изкачваха по възвишението. — Дано да ти остане време да се порадваш на хубавото време. Зимата идва прекалено бързо и винаги продължава прекалено дълго.
Преди да стигнат до мястото, където чакаха Пийбоди и Рурк, спря и попита:
— Хрумвало ли ти е, че мъртъвците, които сънуваш, са ти благодарни, задето отмъщаваш заради тях?
— Не. Никога не ми е минавало през ума. С полицай Пийбоди ще пътувате с патрулната кола. Ще ви следвам с частен автомобил. Полицай, сержант Клуни се предава доброволно. Отведи го в управлението.
— Слушам, лейтенант. Сержант, моля, елате с мен.
Когато се отдалечиха, Ив пъхна в джоба си оръжието на Клуни и промълви:
— Мислех, че не ще го спася.
— Знаех, че ще успееш. Разбрах го още когато той ти позволи да седнеш до гроба.
— Може би… — Тя тежко въздъхна. — Много по-лесно е да проявяваш жестокост към закоравелите престъпници. Знаеш ли… Клуни ме разчувства.
— Вярно е. Но и ти проникна дълбоко в душата му. — Рурк клекна, запретна крачола й, пъхна оръжието в кобура, прикрепен към глезена й, и усмихнато заяви:
— Все едно слагам стъклената обувка на нежното стъпало на Пепеляшка.
Ив се засмя, изведнъж на сърцето й олекна:
— Принце мой, ще ми се да ме заведеш на бала, но вместо това ще те помоля да ме закараш до управлението.
— С удоволствие. Твоите желания са закон за мен.
Ръка за ръка двамата заобиколиха едва-що разлистило се дръвче… и напуснаха владенията на мъртвите.