Аркадин лесно можеше да си представи.
— Как свърши всичко?
— Един американец го уби. — Тя вдигна поглед към него. — Грозна ирония, защото този американец беше шпионин, пратен да заснеме руския флот. Когато американецът изпълни задачата си, трябваше да се върне в родината си. Но остана. Грижеше се за мен, гледаше ме, докато оздравея.
— Ти естествено се влюби в него.
Тя се засмя.
— Ако бях героиня в роман, със сигурност. Но той беше толкова мил с мен; бях му като дъщеря. Плаках, когато си замина.
Аркадин откри, че е смутен от изповедта й. За да се разсее, той огледа съсипания апартамент още веднъж.
Девра предпазливо го издебна.
— Хей. Умирам от глад.
Аркадин се засмя.
— Май важи за двамата.
Орловият му поглед пак обходи улицата. Този път, щом пристъпи встрани на прозореца, той настръхна. Една кола се приближи и спря пред блока. Разтревожена от внезапното напрежение в тялото му, Девра се приближи до прозореца зад Аркадин. Вниманието му беше привлечено от факта, че макар двигателят още да работеше, всички светлини бяха угасени. От колата излязоха трима мъже и се насочиха към входа. Беше крайно време да се махат.
Той се дръпна от прозореца.
— Тръгваме. Веднага.
— Хората на Пьотър. Нямаше как да не ни намерят.
За голяма изненада на Аркадин тя не възрази, когато той я избута навън от апартамента. Коридорът вече отекваше от ритъма на тежките обувки върху бетонния под.
Борн установи, че болката е неприятна, но не чак нетърпима. През живота си беше преживявал много по-лоши неща от одрана кожа на петата. Докато следваше професора надолу по металните стълби към мазето, си помисли, че не може да имаш абсолютна увереност, когато става дума за хора. Винаги е предполагал, че животът на Спектър е подреден, порядъчен, еднообразен и спокоен, ограничен в измеренията на университетското градче. Всичко това беше далеч от истината.
На половината път стълбата се превърна в каменни стъпала, изтъркани от десетилетия ползване. Пътя им направляваше изобилна светлина, идваща отдолу. Влязоха в добре устроено мазе с подвижни стени, които преграждаха нещо като офис клетки, всички с лаптопи, прикрепени към високоскоростни модеми. Навсякъде пред тях работеха хора.
Спектър спря при последната клетка, където млад мъж, изглежда, декодираше текст, течащ върху компютърния му екран. Когато видя Спектър, младият мъж извади лист хартия от принтера и му го даде. Професорът го зачете и настроението му веднага се промени. Макар по лицето му да се четеше безразличие, тялото му стана някак напрегнато.
— Добра работа. — Той кимна към младия човек, преди да въведе Борн в стая, която се оказа малка библиотека. Спектър се приближи до един от рафтовете и докосна подвързията на сборник със стихотворения хайку от големия поет Мацуо Башо. Отвори се един квадратен участък от книгите и разкри поредица чекмеджета. От едно чекмедже Спектър измъкна нещо, напомнящо фотоалбум. Всички страници бяха стари и всяка беше облечена в архивно фолио, за да се запази. Той показа една от тях на Борн.
Най-отгоре стоеше познатият военен орел, стиснал свастика в човката си — символът на германския Трети райх. Текстът беше на немски. Отдолу беше изписана думата „OSTLEGIONEN“, придружена от цветна снимка на преплетен овал, очевидно униформен отличителен знак, на свастика, заобиколена от лаврови листа. Около централния символ бяха разположени думите TREU, TAPFER, GEHORSAM2, които Борн преведе като „лоялен, смел, покорен“. Отдолу имаше още една цветна снимка на озъбена вълча глава, под която стоеше обозначението OSTMANISCHE SS-DIVISION3.
Борн забеляза датата върху страницата: 14 декември 1941 година.
— Никога не съм чувал за Източните легиони — каза Борн. — Какви са били те?
Спектър обърна страницата и там, забодено към нея, се видя квадратно парче маслиненозелен плат. Върху него беше нашит син щит с черна ивица. Отгоре стоеше думата BERGKAUKASIEN — планината Кавказ. Точно под нея в яркожълто беше емблемата на трите конски глави, обединени — както Борн вече знаеше — от череп, символа на нацисткия Schutzstaffel — охранителният отряд, — познат в разговорната реч като СС. Беше точно като татуировката върху ръката на въоръжения.
— Не са били, а са. — Очите на Спектър проблеснаха. — Те са хората, които се опитаха да ме отвлекат, Джейсън. Те искат да ме разпитат и да ме убият. Сега, след като знаят за теб, и с теб ще искат да направят същото.
2
Източни легиони (нем.) — доброволчески формирования от военнопленници, наборници и доброволци от окупираните територии на СССР, които се сражават на страната на Германия през Втората световна война. — Бел.прев.
3
Източна дивизия на СС. Формирана е през ноември 1943 г. и в състава й влизат отделни подразделения от Поволжието, Урал, Турция и Крим. — Бел.прев.