Започвам да броя: 1, 2, 3…
Според Ойстър „мамчетата“ имат малко власт, но копнеят за повече.
Има предвид Хелън.
Отброявам: 4, 5, 6…
А младите, завършва той, нямат почти никаква власт, затова отчаяно се стремят към някаква.
Сиреч двамата с Мона.
Отброявам: 7, 8… а Ойстър не млъква.
Тоя тихо-фоб. Тоя плямпо-холик.
Ойстър се подсмихва:
— Всяко поколение иска да е последно. — По телефона казва: — Да, искам да пусна обява. Да, ще изчакам.
Мона отново притиска възглавничката върху лицето си. Червените лиани и змии обвиват пръстите й. Овсигата, изброява Ойстър. Синапът. Кудзу. Шарани. Скорци. Сеитба на месо.
Загледан през прозореца, Ойстър размишлява:
— Чудя се даже дали Адам и Ева не са просто неподдаващи се на дресура кученца, които Господ е изхвърлил.
Спуска стъклото и вонята изпълва купето, смрад на мъртва риба. Ойстър повишава глас, за да надвика вятъра:
— Може би хората са алигаторчета3, които Господ е хвърлил в клозета, защото вече не са му забавни като домашни любимци.
Глава 24
Пред следващата библиотека предпочитам да чакам в колата. Хелън и Мона влизат за книгата. Когато ни оставят, прелиствам бележника на Хелън. Почти за всеки ден е записано по някое име, някои са ми познати. Диктатор на някаква бананова република или голяма клечка от организираната престъпност. Всяко име е задраскано с една-единствена червена черта. Преписвам последните десетина на листче. Между имената са записани срещите на Хелън, буквите са изящни като скъпоценни камъни.
Ойстър ме наблюдава с ръце зад тила. Босите му крака са кръстосани, опрени в облегалката ми и висят до главата ми. На единия му палец има сребърен пръстен. На стъпалата му има мазоли, напукани и мръсни.
— На мамчето много ще й хареса как се ровиш в кирливите й ризи — отбелязва той.
Разлиствам бележника назад и успявам да прегледам убийствата, извършени през последните три години. Хелън и Мона излизат на паркинга.
Мобилният на Ойстър звъни.
— Адвокатска кантора „Донър, Дилър и Дюнс“…
Все още голяма част от бележника остава непрочетен. Страници, изписвани с години. Към края остават много празни страници, които тепърва ще се запълват.
Когато се качва в колата, Хелън говори по телефона:
— Не, искам шлифования аквамарин на император Зог.
Мона се качва отзад и пита:
— Отегчавахте ли се? Още една утешителна песен отиде в тоалетната.
Ойстър дърпа краката си върху задната седалка и пита по телефона:
— Обривът кърви ли?
Хелън щраква с пръсти, за да й дам бележника. Продължава да говори по телефона:
— Да, двестакаратовия аквамарин. Свържете се с Дрешер в Женева.
Отваря бележника и записва име и днешна дата.
— Мислех си… дали в сборника с магии има заклинание за летене? — споделя Мона. — Много ще ми хареса. Или магия, която те прави невидим? — Изважда огледалната си книга и започва да я оцветява. — Иска ми се да мога да говоря с животните. А, и да владея телекинеза, да местя разни неща с волята си…
Хелън запалва колата и я поглежда в огледалото:
— Зашивам устата на рибата.
Прибира мобилния и химикалката в чантичката си. Сивият камък, който й дадоха на вещерското сборище у Мона, все още е вътре. Събирането, на което Ойстър беше гол. Когато сбръчканият му розов кожен сталактит със сребърна халка на върха бе изложен на показ.
Спомням си Мона през онази нощ, Черница, стегнатото й задниче, бледокремавите бузи, и започвам да броя: 1, 2, 3…
В следващото градче и поредната библиотека казвам на Хелън и Мона да чакат в колата, докато двамата с Ойстър търсим книжката със стихчета.
Библиотеката е в малко градче и наближава пладне. На рецепцията седи отегчен библиотекар. Най-новите броеве на вестниците са монтирани на големи картонени рамки. Сензацията за днес е Густав Бренан. Във вчерашния брой е някакъв откачен религиозен водач от Близкия изток. Преди два дни — някакъв убиец, чакащ изпълнението на смъртната си присъда в затвора.
Всеки от дневника на Хелън е умрял на датата, записана от нея.
Има и по-обезпокоителни статии. Днес за Дени ди Тестро. Преди три дни за Саманта Евиан. Преди една седмица — Дот Лейн. Всичките са млади, манекенки, починали без видима причина. Преди това беше Мими Гонзалес, открита от приятеля си мъртва, без видими белези, без нищо. Едва днес се получават резултатите от аутопсията, свидетелстващи за полово сношение след смъртта.
Неш.
Хелън влиза и обявява:
— Гладна съм. Ще се бавите ли още много?
Списъкът от тефтера й е на масата. Пред мен е разгърнат вестник със снимката на Густав Бренан. До него — друга статия за погребението на осъдения на смърт педофил, чието име също съм видял в бележника на Хелън.
3
През двайсети век алигаторите стават много популярни като домашни любимци. Много собственици обаче се отървават от тях, като ги изхвърлят в тоалетните си. Така в някои големи градове, дори в Ню Йорк, в канализацията се заселват крокодили. — Б.пр.