— Чудесно! — отпусна се на един стол Филип и разхлаби вратовръзката си.
— Не е нужно да се цупиш, че твоята счетоводителка няма да ти направи изчисленията тази вечер — усмихна му се и му поднесе чиния Етан.
— Срокът за данъчните декларации наближава — с въздишка отвърна Филип. — Голям късмет ще е, ако изобщо ме удостои с поглед до петнайсети април. А бях толкова близо.
— За всички ни е малко вероятно скоро да предприемем съществени промени. — Кам вдигна глава, дочул стъпките на Сет. — Топуркането на малки крачета не се отразяваше добре на сексуалния им живот.
Въздържа се да си вземе още една бира и се примири с чая с лед, докато момчето пристъпваше в кухнята. То огледа стаята. Долови миризмата на печеното пиле, но не посегна към кутията.
— Какво има? — пъхна ръце в джобовете, а стомахът му се присвиваше.
— Семейна сбирка — уведоми го Кам. — С вечеря. Сядай! — Самият той се настани на един стол, докато Етан поставяше прясно изпържените картофки. — Сядай — повтори, след като Сет остана на мястото си. — Ако не си гладен, можеш само да слушаш.
— Мога и да хапна — гордо се приближи към масата момчето и се настани на стола. — Сигурно ще е по-добро от гадостите, които се опитваш да ми пробуташ.
— Знаеш ли — обади се с кроткия си провлачен говор Етан, преди Кам да успее да заръмжи, — струва ми се, че щях да съм доволен, ако някой се опитва от време на време да ми приготви топла храна. Дори да са гадости. — Без да откъсва очи от Сет, той наклони кутията. — Особено ако този някой прави най-доброто, на което е способен.
Понеже го казваше Етан, детето се изчерви, размърда се неловко, после сви рамене и измъкна голямо парче.
— Никой не го е карал да готви.
— Още една причина. Може да се получи по-добре, ако и ти опиташ.
— Той мисли, че нищо не мога да правя — презрително изсумтя Сет. — Така че и не правя.
— Знаете ли, изкушавам се да хвърля тази дребна рибка обратно в езерото. — Кам поръси сол на картофите и се опита да овладее раздразнението си. — Утре по това време мога да съм в Аруба.
— Върви де — гневно и предизвикателно блеснаха очите на Сет. — Върви на майната си, ако искаш, стига да не си ми пред очите. Не ми трябваш.
— Досадно, устато хлапе! Ще ти дам да разбереш! — Кам се протегна през масата и бързо го издърпа от стола му.
Филип отвори уста да възрази, но Етан поклати глава.
— Да не мислиш, че ми е приятно през последните две седмици да се правя на бавачка на някакво си сополиво чудовище, което се държи отвратително? Зарязал съм работата си, за да се разправям с теб.
— О, да, много си зает! — Сет беше пребледнял като платно и готов за удара, който беше сигурен, че ще последва. — Само да търчиш нагоре-надолу, за да колекционираш награди и да чукаш мацки. Върни се там, откъдето си дошъл, и продължавай. Пет пари не давам!
Яростта и безсилието обзеха Кам.
Видя ръцете на баща си. Не на Рей, а на мъжа, който с такава жестокост ги използваше в ранните му детски години. Преди да е направил нещо непростимо, пусна момчето. Овладя се и тихо изрече:
— Ако си мислиш, че стоя заради теб, лъжеш се. Правя го заради Рей. Имаш ли представа къде ще те захвърли системата, ако някой от нас реши, че не си заслужаваш усилията?
Временни домове, помисли си Сет. Непознати. Или още по-лошо — при нея. Краката му силно се разтрепериха.
— Не те интересува какво ще правят с мен.
— Още едно нещо, в което грешиш — безстрастно отвърна Кам. — Не искаш да проявиш благодарност, добре. Не ми трябва проклетата ти благодарност. Но ще започнеш да проявяваш малко уважение, и то още сега. Няма само аз да се занимавам с жалкия ти задник, приятел. Ще бъдем тримата. — Отново седна на мястото си и изчака да се овладее. — Служителката от социалните, която идва днес — Спинели, Анна Спинели — имаше известни притеснения за обкръжението.
— Че какво му е на обкръжението? — поинтересува се Етан. Неприятната малка сцена беше разведрила атмосферата, каза си той. Вече можеха да минат към подробностите. — Хубава, солидна къща, красива местност. Училището е добро, престъпността — ниска.
— Останах с впечатлението, че аз съм обкръжението. В момента аз съм единственият, който се занимава с него.
— Ще поискаме да бъдем определени за настойници и тримата — уточни Филип. Напълни чаша изстуден чай и я постави до свитата в юмрук ръка на Сет. Знаеше, че момчето направо гори от жажда. — Говорих с адвоката след твоето обаждане. Предварителните документи трябва да са готови до края на седмицата. Ще има изпитателен период — обичайните проверки у дома, срещи и преценки. Но ако не възникнат сериозни възражения, изглежда няма никакъв проблем.