— Спинели е проблемът. — Спречкването не беше развалило апетита на Кам. — Много загрижена. Страхотни крака, умна. Знам, че се е срещнала със Сет, но той не е склонен да сподели какво са си говорили. Жената се съмнява във възможностите ми да му бъда настойник. Ерген, без постоянна работа и местожителство.
— Нали сме трима — намръщи се Филип. Изпита леко чувство на вина и това никак не му харесваше.
— Което й изтъкнах и аз. Госпожица Спинели с прекрасните си, тъжни италиански очи възрази, че по стечение на обстоятелствата аз съм единственият, който действително живее тук с детето. И тактично ми беше намекнато, че от трима ни аз съм най-малко подходящият за настойник. Така че подхвърлих идеята да заживеем всички тук.
— Какво имащ предвид под да заживеем тук? — изпусна вилицата си Филип. — Аз работя в Балтимор. Имам си апартамент. Как, по дяволите, се очаква да живея тук и да работя там?
— Това ще е проблем — съгласи се Кам. — По-големият обаче ще е как ще побереш всичките си дрехи в онзи шкаф в старата си стая.
Докато Филип се чудеше какво да отговори, Етан почука с пръст по ръба на масата. Помисли си за своята малка и според него идеална къщичка. За спокойствието и самотата в нея. Но забеляза как Сет се взира в чинията си с потъмнели от тъга очи.
— Колко време смяташ, че ще продължи?
— Не знам — отвърна Кам. — Шест месеца, може би година.
— Година! — Филип отчаяно затвори очи. — Исусе!
— Поговори за това с адвоката — предложи Кам. — Виж какво ще те посъветва. Ако не сме единни срещу Социалните служби, ще го вземат. А аз трябва да си намеря работа.
— Работа… — усмихна се Филип. — Какво ще правиш? В Сейнт Крие не се провеждат състезания. А и залива Чесапийк, слава Богу, не е Средиземноморието.
— Ще намеря нещо. Не търся такава, за която да ми трябват костюми от Армани. — Явно цялата тази работа щеше да му развали апетита, установи Кам. — Спинели ще се върне още утре или най-късно вдругиден и всичко трябва да изглежда така, сякаш знаем, с какво, по дяволите, сме се захванали.
— Ще си взема по-рано отпуската. — Филип се сбогува със заплануваните две седмици на Карибите. — Така печелим две седмици. Мога да действам с адвоката, да се оправя със служителката от социалните.
— Аз ще се заема с нея — подсмихна се Кам. — Хареса ми и ще се опитам да извлека някакви дивиденти от това. Разбира се, всичко ще зависи от това, какво й е казало хлапето днес.
— Отговорих й, че искам да остана — неловко промърмори Сет. Стомахът му се беше свил на топка. Храната стоеше недокосната в чинията му. — Рей каза, че мога. Съгласи се да остана тук и обеща да го уреди.
— А след него останахме ние. — Кам изчака Сет да вдигне поглед. — Така че ние ще го уредим.
По-късно, когато луната изгря и озари с бялата си светлина тъмните води, Филип застана на пристана. Беше студено, влажният вятър още носеше хапливия привкус на зимата, която не искаше да отстъпи пред пролетта.
Подхождаше на настроението му.
Между съвестта и амбицията му се водеше яростна битка. Само за две седмици животът, който беше планирал, който така педантично беше предначертал и осъществил с тежък труд, се беше преобърнал.
Сега, все още съкрушен от мъката по баща им, от него искаха да се пресели, да се откаже от своите грижливо обмислени планове.
Беше на тринайсет години, когато Рей и Стела го взеха. Беше живял дотогава по улиците, изплъзвайки се от системата. Беше ловък крадец, вечно се забъркваше в скандали и прибягваше до наркотиците и алкохола, за да забрави за положението си. Новите квартали на Балтимор бяха неговата територия и когато при една престрелка остана кървящ на улицата, беше готов да умре. Просто да сложи край на всичко.
И наистина този живот приключи в онази нощ, в задръстената с боклуци канавка. Оживя и поради причини, които така и не разбра, семейство Куин го пожелаха. Отвориха хиляди вълшебни врати пред него. И независимо колко често и колко решително се опитваше да ги затвори отново, те не му позволиха.
Дадоха му право на избор, надежда и семейство. Предоставиха му възможност да учи. Възползва се от това, което му дадоха, за да стане мъжа, който е сега. Учеше и работеше, за да се освободи от онова нещастно момче, което беше.