Одобрявайки плана, Кам се почеса по брадичката и остави празната си чаша. Изкачиха стъпалата с такава бързина, че Етан нямаше време дори да примигне.
Юмрукът му се стрелна, но беше възпрян, а той самият издърпан от стола за раменете и глезените, като продължаваше да ругае през цялото време. Саймън скочи и се разлая въодушевен, после затича в кръг около мъжете, които понесоха неговия съпротивляващ се господар.
В отговор палето се разквича лудо и залая. За да го задържи при себе си, Сет се отказа от пилешкото бутче, което дъвчеше, и го пусна на пода. Докато Фулиш лапаше, той продължи да наблюдава изумено как мъжете се насочват към кея.
Беше слязъл да се нахрани. Умееше да се движи съвсем тихо. Беше натъпкал устата си и слушаше какво си говорят мъжете.
Държаха се, сякаш възнамеряваха да го оставят. Дори и когато не знаеха, че е там и ги чува, си говореха, като че ли това е съвсем естествено. Поне засега, реши той, докато забравят, че са дали обещание или докато престане да ги интересува.
Знаеше, че обещанията не струват пукната пара.
Освен тези на Рей. На него вярваше. Но той умря и провали всичко. И все пак всяка нощ, прекарана в къщата, между чисти чаршафи и със сгушеното до него куче, беше спасение. Щом решат да го изхвърлят, ще бъде готов да избяга.
Защото ще умре преди да се върне там, откъдето го отведе Рей Куин.
Кучето душеше по вратата, привлечено от смеховете и виковете. Сет му даде от пилето, за да отклони вниманието му.
Искаше му се също да излезе навън, да притича през поляната и да се включи към смеховете, към веселието… към семейството. Но знаеше, че няма да е добре дошъл. Ще спрат и ще го зяпнат, чудейки се откъде, по дяволите, се е появил и какво, по дяволите, трябва да правят с него.
После ще му кажат да се връща в леглото.
О, Господи, искаше да остане! Просто искаше да е тук. Притисна лице в мрежата и с цялото си сърце закопня да бъде част от това.
Когато чу цветистата ругатня, изречена през смях от Етан, и последвалият силен плясък във водата, той също се усмихна.
И остана там усмихнат, въпреки сълзата, която се стече незабелязана по страната му.
ПЕТА ГЛАВА
Анна отиде на работа рано. Обзалагаше се, че началничката й вече ще е на бюрото си. Винаги можеше да разчита на Марилу Джонстън да бъде на бюрото си или на разположение.
Марилу беше жена, която тя харесваше и уважаваше. Когато се нуждаеше от съвет, винаги можеше да се обърне към нея.
Щом надникна през отворената врата на кабинета й, Анна леко се усмихна. Както и очакваше, Марилу беше там, скрита зад папки и документи, натрупани върху бюрото и. Беше дребна жена — около един и петдесет. Носеше косата си много късо подстригана. Лицето й беше гладко, подобно на излъскан абанос и можеше да изглежда спокойно дори и по време на най-тежки кризи.
Олицетворение на спокойствието — както често мислено я наричаше Анна. Макар че изобщо не проумяваше как би могла да е спокойна при тази трудна професия, две подрастващи момчета и къща, която непрекъснато бе претъпкана с хора.
Често си мислеше, че би искала да бъде като Марилу Джонстън.
— Може ли?
— Разбира се, влизай — енергично отвърна Марилу с типичния за Саут Шор акцент. Посочи й един стол и продължи да си играе със златното топче на лявото си ухо. — За делото „Куин-Делаутер“ ли искаш да поговорим?
— Улучи. Вчера ме чакаха няколко факса от адвоката на Куин. Балтиморска фирма.
— И какво има да ни каже нашият адвокат от Балтимор?
— Най-важното е, че настояват за настойничество. Ще подаде молба в съда. Решени са да задържат Сет Делаутер и да се грижат за него.
— И?
— Ситуацията е необичайна, Марилу. Досега съм говорила само с единия от братята. Този, който доскоро е живял в Европа.
— Камерън? Какво е впечатлението ти?
— Определено прави впечатление. — И понеже Марилу й беше също и приятелка, тя си позволи да се усмихне и да завърти очи. — Истинска наслада за очите. Сварих го да поправя стъпалата на задната веранда. Не бих казала, че приличаше на щастлив човек, но ми се стори твърде решителен. В него има много гняв и мъка. Това, което най-много ме впечатли…
— Освен видът му?
— Освен видът му — съгласи се със смях младата жена, — беше фактът, че нито за миг не постави под съмнение оставането на Сет. За него това просто е даденост. Нарече го свой брат. И наистина смята така. Не съм сигурна дали знае съвсем точно какво означава това, но така смята. — Продължи да разказва на Марилу за готовността на Кам да промени начина си на живот, за опасенията му, че Сет може да избяга, ако го отведат от къщата. — И — допълни — след разговора ми със Сет съм склонна да се съглася.