— Защото не ми се ще да си съсипвам обувките и чорапогащника. Така че се обърнете, докато ги събуя. После ще се опитам да ви помогна.
— Аха. — Той се обърна и положи максимални усилия да не си я представя как си смъква чорапогащника. — Когато бяхме деца, Етан вършеше повечето от домакинските задължения. И аз се включвах, но явно не съм се научил.
— Изглежда, тук не сте в стихията си. — Внимателно пъхна чорапогащника в обувките и ги остави настрана. — Дайте ми някакъв парцал. Аз ще попия водата, вие пригответе кафето.
Кам отвори висок и тесен шкаф и измъкна парцалена четка с дълга дръжка.
— Много съм ви благодарен.
Краката й, отбеляза той, не се нуждаеха от чорапи. Имаха възхитителен бледозлатист цвят и бяха гладки като коприна. Когато тя се наведе, той облиза устни. Нямаше представа, че една жена с парцал в ръка може да е толкова… съблазнителна.
Колко удивително приятно е да бъде тук, каза си той, когато по стъклата трополи дъждът, вятър вие, а хубавата босонога жена му помага в кухнята.
— Вие, изглежда, сте в стихията си — подхвърли той, после се усмихна, когато тя извърна глава и го изгледа сърдито. — Не казвам, че е женска работа. Майка ми щеше да ме съдере само да си го помисля. Просто отбелязвам, че, изглежда, знаете как да го направите.
След като се бе издържала в колежа с чистене по домовете, много добре го знаеше.
— Мога да се оправям с парцала, господин Куин.
— Щом като чистите кухненския ми под, нека бъде Кам.
— Та за Сет…
— Да, за Сет. Имате ли нещо против да седна?
— Моля. — Домакинската работа, дъждът и уединението я накараха да се отпусне и тя едва не започна да си тананика. — Сигурно знаете, че вчера разговарях с него.
— Да и знам, че ви е казал, че иска да остане тук.
— Така е и съм го отразила в доклада си. Говорих също и с учителите му. Имате ли представа как се справя в училище?
Кам се размърда.
— Все още не съм имал достатъчно време.
— А-хм. При постъпването е имал известни проблеми с останалите ученици. Юмручни схватки. Счупил носа на едно момче.
„Браво на него“ — помисли си с гордост Кам, но се постара да изрази неодобрение:
— Кой е започнал?
— Не в това е въпросът. Както и да е, баща ви се е намесил и това повече не се е повторило. На този етап ми казаха, че Сет се движи най-вече сам. Не взема участие в клас, което е още един проблем. Рядко пише домашните си, а тези, които пише, най-често са небрежно подготвени.
Възникваше още един проблем.
— Е, детето не е ученолюбиво…
— Напротив. — Анна се изправи и се подпря на четката. — Ако поне малко взема участие в клас и ако си пише домашните, със сигурност ще бъде сред отличните ученици. В момента е стабилно за „добър“.
— Какъв е тогава проблемът?
Тя за момент затвори очи.
— Проблемът е, че на тестовете за коефициент на интелигентност и обща оценка Сет има невероятно високи резултати. Детето е интелигентно.
Макар да имаше известни съмнения, Кам кимна.
— Е, това е добре. А и получава прилични оценки и не се забърква в неприятности.
— Добре! — Реши да опита по друг начин. — Представете си, че участвате в състезание от Формула 1…
— Бил съм там — със съжаление си припомни той. — Правил съм го.
— Точно така, и имате най-добрата, най-бързата, най-хубавата кола на пистата.
— Да-а — въздъхна той. — Имах.
— Но никога не сте изпробвали пълните й възможности, никога не сте отивали докрай, никога не сте натискали рязко спирачката на завоите и не сте включвали на пета, за да полетите на правите.
Веждите му се вдигнаха.
— Следите ли състезанията?
— Не, но карам кола.
— И то хубава кола. Какво ви накара да я купите?
„Лудостта!“ — развеселена си каза тя, но никога не би си го признала.
— Търсех средство за придвижване — излъга безцеремонно. — Не някаква играчка.
— Няма причина да не е и двете. Защо не взема да ви разходя с корвета? Ето това е чудесен начин за забавно придвижване.
Макар че с удоволствие би се отдала на мечти как сяда зад волана на тази лъскава, бяла ракета, тя не забравяше целта на посещението си.
— Опитайте се да схванете ситуацията. Състезавате се с превъзходна машина. Ако не използвате напълно потенциала й, може да завършите сред първите, но няма да спечелите.
Схвана идеята й, но не сдържа усмивката си.
— Обикновено печеля.
Анна поклати глава.
— Сет — изрече с възхитително търпение, — говорим за Сет. Той не може да се приспособи и непрекъснато се съпротивлява на възрастните. Непрекъснато го наказват в училище. Нуждае се от контрол тук, у дома. Ще трябва да следите какво е поведението му в училище и как се справя с уроците.