— На мен ми се струва, че дете, което получава добри оценки, заслужава да бъде оставено на мира. — Вдигна ръка, преди да е успяла да проговори. — Потенциал. Добре ми звучи тази думичка. Ще поработим по това.
— Добре — отново се зае с пода тя. — Получих известия от адвоката ви във връзка с настойничеството. Вероятно ще го получите, поне временно. Но можете да очаквате редовни посещения от Социалната служба.
— Тоест от вас.
— Тоест от мен.
Кам изчака за момент.
— Миете ли прозорци?
Не можа да се сдържи и се засмя, докато изстискваше мокрия парцал в мивката.
— Говорих с някои от съседите ви; смятам да говоря и с други. — Обърна се назад. — От този момент нататък животът ви е отворена книга за мен.
Кам се изправи, пое парцала и за да си достави удоволствие, остана само на сантиметър-два по-близо, отколкото позволяваше учтивостта.
— Дайте ми знак, когато стигнете до някоя глава, която особено ви интересува.
Сърцето й заби по-силно. „Опасен мъж“ — помисли си.
— Не ми остава много време за романи.
Понечи да отстъпи назад, но той улови ръката й.
— Харесвате ми, госпожице Спинели. Не мога да разбера защо, но ми харесвате.
— Това ще улесни съвместната ни работа.
— Грешка — плъзна палец по ръката й той. — Ще я усложни. Но аз нямам нищо против усложненията. А и е време късметът ми отново да заработи. Обичате ли италианска храна?
— С име като Спинели?
— Вярно — усмихна се той. — Мога да си позволя спокойна вечеря в приличен ресторант с хубава жена. Какво ще кажете за довечера?
— Не виждам никаква причина да не можете да си позволите спокойна вечеря в приличен ресторант с хубава жена тази вечер. — Спокойно освободи ръката си. — Но ако ме каните на среща, отговорът е не. Първо, не би било разумно и второ, заета съм.
— По дяволите, Кам, не чуваш ли, като ти свиря?
Анна се обърна и видя мокър до кости и дяволски сърдит мъж да внася две препълнени торби с провизии в стаята. Беше висок, загорял и красив. И кипеше от гняв.
Филип, отметна косата от очите си и се взря в Анна. Изражението му рязко се промени — изглеждаше очарован.
— Здравейте. Съжалявам. — Пусна торбите на масата и се усмихна. — Не знаех, че Кам има компания. — Забеляза кофата, парцала и си направи погрешно заключение. — Не знаех, че смята да наеме помощ за домакинството, но слава Богу! — Улови ръката й и я целуна. — Вече ви боготворя.
— Брат ми, Филип — иронично подхвърли Кам. — Това е Анна Спинели от Социалните служби. Вече можеш да престанеш с разтягането на локуми, Фил.
Филип не се смути.
— Госпожице Спинели, приятно ми е да се запознаем. Надявам се, че адвокатът ни се е свързал с вас.
— Да, наистина. Господин Куин ми каза, че вече ще живеете тук.
— Помолих да ме наричате Кам. — Приближи се до печката, за да си долее кафе. — Ще се получи объркване, ако ни наричате всички господин Куин. — Чу дращенето по задната врата и извади още една чаша. — Особено сега — допълни, докато вратата се разтваряше с трясък и вътре се втурна мокрият от дъжда мъж, следван от кучето си.
— Боже, тая гадост се изля изведнъж! — И докато Етан смъкваше мушамата си, кучето яростно разтърси козината си. — Анна само трепна, когато опръска костюма и.
— Едва я надуших и вече… — Забеляза жената и механично смъкна шапката си, после приглади с ръка мокрите си, къдрави коси. При вида на кофата и парцала виновно се сети за калните си ботуши. — Мадам!
— Другият ми брат, Етан — подаде му чаша димящо кафе Кам. — Това е служителката от Социалните служби, която твоето куче току-що опръска с вода.
— Съжалявам. Саймън, сядай долу!
— Няма нищо — продължи Кам. — Фулиш вече цялата я олигави, а Филип тъкмо приключи със свалянето.
Анна се усмихна невъзмутимо.
— Мислех, че вие ме сваляте.
— Поканих ви на вечеря — поправи я той. — Ако ви свалях, нямаше да съм толкова предпазлив. — Отпи от кафето си. — Е, сега вече познавате всички играчи.
Тя се почувства неудобно в слабо осветената кухня, с боси крака, изправена пред трима едри и смущаващо красиви мъже. Като защитна реакция събра достойнството си и посегна за стол.
— Господа, нека да седнем. Изглежда, моментът е идеален да обсъдим как възнамерявате да се грижите за Сет. — Леко наклони глава към Кам. — В близкото бъдеще.
— Е — подхвърли Филип час по-късно, — мисля, че се справихме.
Кам стоеше на предната врата и наблюдаваше как малката спортна кола се отдалечава в затихващия дъжд.
— Напълно сме и ясни — промърмори той. — Не пропусна нито един номер.
— Хареса ми — изтегна се в голямото кресло Етан и позволи на кученцето да скочи в скута му. — Не развихряй мръсното си подсъзнание, Кам — допълни, като го видя да се подсмихва. — Имам предвид, че ми харесва. Умна е и е професионалист, но не е студена. Стори ми се, че наистина е загрижена.