— И има страхотни крака — допълни Филип. — Но ще си отбелязва всеки път, когато се провалим. Точно сега, предполагам, че сме в най-добри позиции. Получихме хлапето и то иска да остане. Майка му е запрашила един Господ знае къде и не вдига шум — за момента. Но ако хубавата Анна Спинели започне да разговаря с прекалено много хора из Сейнт Крие, ще започне да чува и слуховете. — Пъхна ръце в джобовете и закрачи напред-назад. — Не знам дали ще работят за или против нас.
— Това са си просто слухове — обади се Етан.
— Да, но са гадни. Имаме добри изгледи да задържим Сет заради името на татко. Опетни ли се репутацията му и ще се наложи да водим битка на няколко фронта.
— Само някой да се опита да опетни името на татко и ще получи нещо повече от битка.
Филип се извърна към Кам.
— Точно това трябва да избягваме. Ако започнем много да се палим, само ще влошим нещата.
— Тогава ти бъди дипломатът — сви рамене той и седна на облегалката на дивана. — Аз ще се паля.
— Бих казал, че е по-добре да се оправяме с това, което е, отколкото с това, което може да бъде — замислено погали кутрето Етан. — Мислех си за положението. Трудно ще е за Филип да живее тук и да пътува непрекъснато до Балтимор и обратно. На Кам със сигурност скоро ще му писна да си играе на домакиня.
— Скорото е вече факт.
— Мислех си, че можем да плащаме на Грейс да върши част от домакинската работа. Може би два дни седмично.
— Виж това е идея — отпусна се на дивана Кам.
— Проблемът е, че ти няма да имаш с какво да се занимаваш. Трябва и тримата да сме тук и да поемем отговорност за Сет. Така твърди адвокатът, същото казва и социалната служителка.
— Ще си намеря работа.
— Какво ще правиш? — запита Филип. — Ще наливаш бензин? Ще чистиш скариди? За два дни ще се откажеш.
Кам се приведе напред.
— Мога да издържа, а ти? Обзалагам се, че още след първата седмица ще започнеш да звъниш от Балтимор с извинения защо не можеш да се прибереш у дома. Защо не се опиташ да останеш тук и за известно време да наливаш бензин или да чистиш скариди?
Спречкването беше неизбежно. Само след минути двамата бяха настръхнали един срещу друг. Нужно беше известно време, докато думите на Етан достигнат до тях. Кам отстъпи назад и се навъси озадачен.
— Какво?
— Казах, че мисля, че трябва да опитаме да строим лодки.
— Да строим лодки? — поклати глава той. — За какво?
— За бизнес. — Етан извади пура и я завъртя между пръстите си. Майка му не би позволила да се пуши в къщата. — През последните две години започнаха да идват доста туристи. И много хора, които излизат, за да избягат от града. Обикновено наемат лодки. Обичат да притежават лодки. Миналата година построих една в свободното си време за онзи тип от столицата. Малък четириметров скиф. Обади ми се преди два месеца и поиска да му направя още една. Желае да бъде по-голяма, с каюта и камбуз. — Етан пъхна пурата в джоба си. — Мислех си по въпроса. Ще ми трябват месеци да я направя сам, в свободното си време.
— Искаш да ти помогнем да построиш лодка? — попита Филип.
— Не една. Мислех си да се захванем с бизнес.
— Аз се занимавам с бизнес — промърмори Филип. — В рекламата.
— И ние ще имаме нужда от някого, който е наясно с тези неща, ако започнем собствен бизнес. Строителството на лодки има своя история в този край, но вече никой не го прави в Сейнт Крие.
Филип седна.
— Не ти ли хрумва, че може да си има причина за това?
— Да, хрумна ми. И като се замислих, реших, че просто никой не се е възползвал от случая. Говоря за дървени лодки. Плавателни съдове. И вече имаме един клиент.
Кам потърка брадичката си.
— Дявол да го вземе. Етан, не съм се занимавал сериозно с такава работа, откакто построихме твоята черупка. Беше преди — Господи! — почти десет години!
— И се държи още, нали? Значи добре сме се справили. Като залагане е — допълни, знаейки, че тази единствена думичка е пътят към сърцето на брат му.
— Имаме и пари за началните разходи — почти на себе си изрече Кам, запалвайки се от идеята.
— Откъде знаеш? — попита Филип. — Нямаш представа колко ще ни трябват за първоначални разходи.
— Ти ще го изчислиш. — Хвърляне на заровете, помисли си Кам. Нищо не обичаше повече от това. — Господ ми е свидетел, че предпочитам чука пред проклетия маркуч на бензиностанцията. Съгласен съм.
— Просто така? — вдигна ръце Филип. — Без изобщо да се замисляш за режийни, печалби и загуби, разрешителни, данъци, застраховки. Къде, по дяволите, ще бъде работилницата? Как ще се оправяш с финансовата част?