— Това не е мой проблем — отвърна с усмивка той. — Това ще бъде твое задължение.
— Имам си работа. В Балтимор.
— Имах си живот — отбеляза Кам, — в Европа.
Филип продължи да обикаля напрегнато. „В капан съм“ — беше единственото, което успяваше да си мисли.
— Ще направя каквото мога. Може да се окаже огромна грешка и ще струва много пари. А вие двамата по-добре си помислете, че социалната служителка може да не погледне с добро око на факта, че започваме рискован бизнес точно в този момент. Няма да се откажа от работата си. Това поне е някакъв стабилен доход.
— Ще поговоря с нея за това — импулсивно реши Кам. — Ще видя как ще реагира. Ти ще говориш ли с Грейс да поеме част от домакинските задължения? — обърна се към Етан.
— Аха.
— Чудесно. В такъв случай за теб остава да се оправиш със Сет тази вечер — усмихна се лукаво към Филип. — Погрижи се да си напише домашните.
— О, Господи!
— Така, след като уредихме този въпрос — приключи Кам, — кой ще приготви вечеря?
ШЕСТА ГЛАВА
Да издири Анна Спинели беше идеално извинение да излезе след вечеря. Това означаваше, че чиниите ще бъдат нечие друго задължение и че няма да бъде въвлечен във вече назряващия между Филип и Сет спор за домашните.
Всъщност, ако питаха Кам, шофирането в дъждовната вечер до Принсес Ан беше много приятно. А това беше доста жалко падение за мъж, привикнал да прелита от Париж до Рим.
Опита се да не мисли за това.
Беше уредил да приберат на склад моторницата, да опаковат и да изпратят багажа му. Но все още отлагаше да уреди транспортирането на колата си. Обвързването щеше да е прекалено трайно. Но между времето, прекарано в ремонт на стъпалата и справянето с прането, се беше забавлявал да ремонтира драгоценния корвет на майка си.
Доставяше му огромно удоволствие да го управлява — толкова голямо, че прие без възражения квитанцията за превишена скорост, която получи в покрайнините на Принсес Ан.
Градът не беше онзи оживен център, какъвто е бил през XVIII и XIX век, когато благодарение на тютюна районът е бил един от най-богатите. Но с реставрираните и запазени стари къщи и чистите и спокойни улици беше много приятен. Сега, когато туризмът се беше превърнал в най-новото увлечение за Шор, очарованието и изяществото на историческите градчета предлагаше огромни икономически възможности.
Апартаментът на Анна се намираше на по-малко от километър от сградата на Социалната служба. Лесно можеше да изминава разстоянието до работа, до съда. Удобно и беше за пазаруване. Смяташе, че е избрала старата викторианска сграда не само по тези причини, но и заради обкръжението.
Зданието беше закътано зад големи дървета. Пътеката беше напукана, но пък обградена от напъпили нарциси. Стъпалата водеха към покрита веранда. Плочката до вратата известяваше, че къщата е включена в списъка на историческите паметници.
Вратата не беше заключена и Кам влезе във фоайето. Дървеният под беше излъскан и блестеше. Процепите на пощенските кутии на стената бяха месингови, също излъскани, и указваха, че в къщата има четири апартамента. А Спинели обитаваше 2B.
Кам изкачи скърцащата стълба към втория етаж. Тук коридорът беше по-тесен, а светлината — по-слаба. Откъм 2A се чуваше приглушеният звук на телевизор.
Почука на вратата на Анна и зачака. После почука отново, пъхна ръце в джобовете и се понавъси. Не допускаше, че тя няма да си бъде вкъщи по това време.
Би трябвало да си седи у дома, да чете книга или да попълва формуляри и отчети. Така прекарваха времето си работещите жени — макар да се надяваше накрая да й покаже по-интересен начин за прекарване на времето.
Вероятно е на сбирка в някой женски клуб, реши, изпълнен с раздразнение. Прерови джобовете на спортното си кожено яке за някое късче хартия и тъкмо се канеше да обезпокои 2A да помоли за химикалка, когато чу потропването на токчета.
Погледна по коридора, доволен, че късметът му отново е проработил.
Неусетно зяпна с уста.
Жената, която се приближаваше, олицетворяваше най-съкровената мъжка мечта. И при това беше проявила достатъчно великодушие, за да разкрие формите на убийственото си тяло с къса, тясна електриковосиня рокля, с дълбоко деколте. Не оставяше нищо — и всичко — за мъжкото въображение. Обувките й бяха с остри като ледени висулки токчета в същия изумителен цвят, които превръщаха краката й в една магия без край.
Влажните й от дъжда коси се къдреха буйно по раменете — гъста абаносова грива, извикваща в съзнанието представа за цигани и любов край огъня. Очите й бяха големи и тъмни. Уханието й стигна до него и предизвика спиращо дъха пробождане право в слабините му.