Не каза нищо, само присви удивителните си очи и зачака.
— Е! — Наложи се да положи усилие, за да си възвърне дъха. — Предполагам никога не са ви казвали, че проявявате прекомерна скромност.
— Казвали са ми. — Ядоса се, че го заварва пред вратата си, че самата тя е без професионалните си доспехи. А още повече бе ядосана, защото през цялата вечер мислеше много повече за него, отколкото за мъжа, с когото беше излязла. — Какво искате, господин Куин?
Сега вече той се усмихна — бързо и хищно, като вълк, оголил зъбите си.
— Доста многозначителен въпрос при дадените обстоятелства, госпожице Спинели.
— Не ставайте елементарен, Куин.
— Обещавам ви, че в главата ми няма нито една елементарна мисъл. — Неволно протегна ръка и докосна косата и. — Къде сте ходили, Анна?
— Вижте, работното време доста отдавна приключи и личният ми живот не е… — Млъкна и се постара да не изругае при отварянето на отсрещната врата.
— Върнала си се от срещата, Анна.
— Да, госпожо Харделман.
Около седемдесетгодишната жена, загърната в розов, плюшен халат, надничаше над очилата си. В коридора се понесоха топлина и кънтящ смях. Жената погледна сияеща към Кам и усмивката озари приятното и лице.
— О, изглежда много по-добре от предишния.
— Благодаря — пристъпи напред и й се усмихна Кам. — Има ли ги много?
— О, идват и си отиват — изкиска се госпожа Харделман и попипа тънките си бели коси. — Никога не ги задържа.
Младият мъж се облегна дружелюбно на рамката на вратата, наслаждавайки се на отчаяните звуци, които Анна издаваше зад него.
— Предполагам, че още не е намерила някого, който да си заслужава. Много е красива.
— И толкова добро момиче. Пазарува ни, ако двете със сестра ми не сме в състояние да излезем. Винаги ни предлага да ни закара до църквата в неделя. А когато моят Пити умря, тя се погрижи за погребението.
Госпожа Харделман отправи към младата жена поглед, изпълнен с толкова обич, че тя само въздъхна.
— Ще изпуснете шоуто, госпожо Харделман.
— О, да — хвърли поглед към апартамента си тя, където телевизорът гърмеше. — Обичам си моите комедии. Пак заповядайте — каза на Кам и внимателно затвори вратата.
И тъй като Анна отлично знаеше, че съседката й няма да може да устои на изкушението да не залепи око на шпионката с надежда да зърне някоя романтична целувка за лека нощ, извади ключовете от чантата.
— Можете да влезете, след като вече сте тук.
— Благодаря. — Прекоси коридора и я изчака да отключи вратата. — Значи сте заровили съпруга на съседката си.
— Папагала и. Пити беше птичка. И двете със сестра й са вдовици от около двайсет години. И всичко, което направих, беше да взема кутия от обувки и да изровя дупка отзад до един розов храст.
Отново докосна косата й, докато тя отваряше вратата.
— Било е важно за нея.
— Внимавайте с ръцете, Куин — предупреди го и включи осветлението.
Той послушно ги пъхна в джобовете, докато оглеждаше стаята. Меки, дебели възглавници, ярки, смели цветове. Реши, че изборът й говори за дълбока чувственост.
Харесваше му да си мисли така.
Стаята беше просторна и тя я беше обзавела пестеливо. Диванът бе голям и достатъчно мек за спане, към него имаше само един широк, тапициран стол и две масички.
Но пък стените бяха покрити с репродукции, постери, графики. Изобразяваха предимно различни места и много от тях Кам разпозна. Тесните улички на Рим, пустите скали по западното крайбрежие на Ирландия, шикозните малки кафенета на Париж.
— Бил съм тук — посочи рамката с едно парижко кафене.
— Радвам се за вас — изрече го иронично, опитвайки се да не изпитва завист. — И така, какво правите тук?
— Исках да говоря с вас за… — Допусна грешката да се обърне и отново да я погледне. Очевидно в момента беше страшно ядосана, но това само засилваше привлекателността й. Очите и устните й бяха присвити, тялото й — предизвикателно изправено. — Божичко, наистина сте красавица, Анна! И преди ви харесвах — предполагам, че сте го доловили — но… кой да знае?
Не желаеше ласкателства. Със сигурност не желаеше сърцето и да ускорява ритъма си. Но беше трудно да се контролира, когато насреща й стоеше мъж като Камерън Куин и я гледаше, сякаш му се иска да я погълне цялата.
Внимателно си пое дъх.
— Искали сте да говорите с мен за…
— Детето, работите. Бихте ли ми предложили чаша кафе? Съвсем цивилизовано е, нали така? — Приближи се до нея. — Предполагам, искате да се държа цивилизовано. Готов съм да направя опит.