Тя за момент остана неподвижна, после се обърна и тръгна към кухнята. Кам прецени гледката отзад, вдигна очи към небето, после я последва до безупречно чистия плот, който разделяше всекидневната и кухнята. Облегна се на него, доволен, че това местоположение му предоставя идеална възможност да огледа краката й.
После чу бръмченето на машинката и долови омайващия аромат на прясно кафе.
— Сама ли си мелите кафето?
— Така се прави истинско кафе.
— Аха. — Затвори очи, за да се наслади на уханието. — О, да. Трябва ли да се оженя за вас, за да ми правите всеки ден кафе, или можем просто да живеем заедно?
Тя го погледна, повдигна вежди при вида на широката му, тържествуваща усмивка, после отново се върна към заниманието си.
— Обзалагам се, че сте използвали този поглед, за да откажете много мъже. Но на мен ми харесва. Та къде бяхте тази вечер?
— Имах среща.
Той заобиколи плота. Кухничката беше съвсем малка. Приятно му беше да е толкова близо до нея, така че уханието й да се примесва с това на кафето.
— Рано вечерта — подхвърли.
— Така беше планирана. — Косъмчетата на тила и настръхнаха. Беше твърде близо до нея. Инстинктивно използва обичайния си метод с мъже, които нахлуват в нейна територия. Заби лакът в слабините му.
— Изпитан похват — промърмори той и като разтриваше корема си, отстъпи. — Налага ли се да го използвате често в дейността си на социален работник?
— Рядко. Как искате кафето?
— Силно и без захар.
Когато се обърна, налетя право върху него. Радарите и каза си Анна, докато ръцете му се протягаха да я уловят, определено не действат. А може би нарочно ги беше пренебрегнала, защото й се искаше да разбере дали биха си подхождали.
Е, сега разбра.
Той задържа погледа си върху лицето й, за да не му позволи да се спусне надолу към малкото златно кръстче, приютено между гърдите й. Не беше особено набожен, но се боеше, че ще отиде в ада заради похотливи помисли, свързани с поставката за един религиозен символ.
Освен това харесваше лицето й.
— Куин — изрече с раздразнение тя, — отдръпнете се!
— Пропуснахте „господин“ Куин. Означава ли това, че вече сме приятели.
Защото се усмихна, докато го казваше и защото наистина отстъпи назад, тя се усети, че също се усмихва.
— Журито още се колебае.
— Харесва ми как ухаете, Анна. Жизнено, интригуващо. Предизвикателно. Естествено, харесвам също как ухае и госпожица Спинели. Леко, ненатрапчиво и фино.
— Добре… Кам. — Обърна се и извади две красиви дълбоки чаши от шкафчето. — Хайде да престанем с игричките и да си признаем, че и двамата изпитваме симпатия един към друг.
— Надявах се, че след като си го признаем, ще започнем с игрите.
— Грешка. — Отметна косата си и наля кафе. — Аз отговарям за случая на Сет. Ти желаеш да станеш настойник. Ще бъде изключително неразумно, ако се поддадем на физическото привличане.
Той пое чашата и се облегна на плота.
— Не знам за теб, но аз обичам да правя неща, които са неразумни. Особено, ако са приятни. — Поднесе чашата към устните си и се усмихна. — А се обзалагам, че поддаването на това физическо привличане ще бъде дяволски приятно.
— За щастие аз пък случайно съм много разумна. — Тя се облегна на противоположната страна. — И така, искаше да говорим за Сет… и разните неща, както, струва ми се, се изрази.
Сет, другите му братя и цялото положение бяха излетели от съзнанието му. Предполагаше, че ги е използвал само като претекст, за да я види. По-късно ще трябва да си помисли по това.
— Трябва да си призная, че идването ми в Принсес Ан, за да говоря с теб, беше сериозна причина да се измъкна. Щях да бъда натоварен с миенето на чиниите, а Фил и хлапето вече бяха в първия рунд от битката относно писането на домашните.
— Радвам се, че някой се занимава с него. А защо никога не наричаш Сет по име?
— Наричам го. Естествено, че го наричам.
— Не. По принцип, не. — Вирна глава. — Това навик ли ти е, Камерън, да не наричаш с имената им хората, с които нямаш намерение да установиш постоянна или трайна връзка?
Точка за нея, трябваше да признае, но изви вежда.
— Теб те наричам по име.
Видя я как примигва, чу въздишката и след това тя попита:
— Та какво за Сет?
— Не пряко за него. Освен, че може би започваме да разпределяме нещата. Фил е най-подходящ да го контролира — да контролира Сет — изрече натъртено, — за училището, защото поради някакви причини брат ми наистина обича учението. Освен това решихме да уговорим един човек да се занимава с повечето домакинска работа два-три дни в седмицата.