Все още го виждаше застанал сред локвата мръсна вода с израз на объркана ярост на лицето и едва се сдържа да не се усмихне.
— Ще бъдеш по-щастлив.
— Надявам се никога повече да не видя торбичка на прахосмукачка. Случвало ли ти се е да скъсаш някоя в ръцете си? — Потрепери и я накара да се засмее. — Както и да е, на Етан му хрумна страхотна идея. Аз съм свободен, Филип има нужда да се занимава с нещо, ако ще остане тук — макар той да възнамерява засега да пътува до Балтимор. Така че започваме бизнес.
— Започвате бизнес? Какъв бизнес?
— Лодки.
Тя пусна чашата си.
— Ще строите лодки?
— Правил съм много — Етан също. А в действителност, макар после да предпочете живота на белите якички, Фил също се е занимавал с това. И тримата работихме по лодката, с която Етан и досега плава.
— Не е лошо като занимание през свободното време. Но да започвате бизнес, и то рискован, точно в момента, когато се опитвате да поемете издръжката на непълнолетен…
— Няма да гладува. За Бога, Етан запазва своето в залива, а и Фил ще си има службата в Балтимор. Аз мога да си намеря друга работа.
— Само посочвам, че едно такова начинание може да отнеме доста пари и време, особено през първите месеци. Стабилността…
— Не е ли така с всяко нещо? — Остави чашата си и направи няколко крачки. — Не трябва ли детето да научи, че животът не е само сигурност? Че може да има различен избор, че можеш да поемаш рискове? Доколко добре ще е за него, ако остана прикован в къщата да чистя прах и да ненавиждам всеки миг от живота си? Етан вече има един клиент, а щом той се заеме с нещо, можеш да бъдеш сигурен, че го е обмислил добре. Никой не претегля нещата по-внимателно от него.
— И тъй като ти се е искало да го обсъдиш с мен, просто се опитвам да направя същото — да го обмисля добре.
— И смяташ, че ще трябва да си намеря сигурна работа, която да ми носи сигурен чек за заплата всяка седмица. — Спря пред нея. — Този тип мъже ли те привличат? Които приключват работа в пет всеки работен ден, водят те на вечеря и те пускат да се прибереш в прилично време, без дори да се опитат да те убедят да махнеш каквото там имаш под роклята си?
Тя премълча, като си напомни, че няма да разрешат нищо, ако започнат да спорят.
— Какво ме привлича, какво нося и как предпочитам да прекарвам вечерите си няма нищо общо с това. Като човек, който отговаря за Сет, имам грижата животът му у дома да бъде колкото е възможно по-сигурен и щастлив.
— И защо, ако аз правя лодки, той може да е нещастен?
— Въпросът ми относно тази ваша идея е дали вниманието ви няма да бъде отклонено от него и насочено изцяло към новия бизнес. Дейност, която предполагам ще ти се стори вълнуваща, стимулираща и интересна, поне за известно време.
Той присви очи.
— Просто не вярваш, че мога да се задържа, нали?
— Това предстои да се докаже. Но мисля, че ще опиташ. Това, което ме безпокои, е, че не се опитваш заради Сет, а заради баща си. Заради родителите си. Не мисля, че това е лошо, Кам — изрече по-меко, — но не е в полза на Сет.
Как, по дяволите, можеше да спори с жена, която се хваща за всяка буква и запетайка?
— Значи смяташ, че ще му е по-добре при непознати?
— Не, смятам, че ще му е по-добре с теб и с братята ти. — Усмихна се, доволна, че е успяла да го изненада. — И така съм написала в доклада си. — Идеята за този бизнес с лодките е нещо ново, което трябва да се обмисли и се надявам, че никой от вас не смята да прибързва.
— Плавала ли си с лодка?
— Не, никога не съм опитвала. Защо?
— Никога през живота си не се бях качвал в лодка, докато Рей Куин не ме взе със себе си. — Понеже си припомни как тези нейни очи можеха да се стоплят от съчувствие, реши да й разкаже какво беше изпитал. — Бях уплашен до смърт, но прекалено горд, за да си го призная. Бях при тях едва от няколко дни и изобщо не мислех да оставам. Взе ме със себе си на малката лодка, която имаше по онова време. Каза, че въздухът ще ми се отрази добре. — Споменът за онази сутрин беше ясен като слънчев ден в съзнанието му. — Баща ми беше едър човек. Могъщият Куин. Як като бик. Знаех си, че лодчицата ще се преобърне и аз сигурно ще се удавя, но той беше в състояние да те убеди да направиш нещо.
„Обич — помисли си Анна. — Гласът му прелива от обич.“ Това я привличаше, призна си тя, също както и решителното му, красиво лице.
— Можеше ли да плуваш?
— Не… но въпреки това се ядосах, че ме накара да си сложа ЛСС — лично спасително средство — поясни. — Спасителна жилетка. Смятах, че е за пъзльовци.
— Предпочиташе да се удавиш?
— Не, по дяволите, но трябваше да го накарам да си мисли, че е така. Както и да е, седнах на кърмата, а стомахът ми беше свит на топка. Носех едни слънчеви очила, които майка ми, т.е. Стела — поправи се, защото тогава тя още беше Стела, — беше изровила отнякъде, понеже окото ми беше доста подуто и от слънцето болеше.