Бил е бит, малтретиран, изоставен, припомни си тя, когато семейство Куин са го намерили. Сърцето й се изпълни със съчувствие към малкото момче, което е бил.
— Сигурно си бил ужасно уплашен.
— Умирах от страх, но по-скоро щях да си отхапя езика, отколкото да го призная. Сигурно е разбрал — тихо добави Кам. — Винаги знаеше какво става в главата ми. Беше топло и влагата се изпаряваше, така че всеки път, когато си поемеш дъх, все едно че гълташ вода. Каза, че ще стане по-прохладно, когато се измъкнем от устието и тръгнем по реката, но аз не му вярвах. Мислех си, че просто ще си седим там и ще се пържим на слънцето. Лодката дори нямаше мотор. Господи, как се смя, когато му го казах! Отвърна ми, че имаме нещо по-добро от мотор. — Беше забравил за кафето си, потънал в спомени. — Поехме по водата, отначало бавно и леко, а лодката се поклащаше и аз си казвах, че това е краят. Край на играта. Чаплата излетя откъм дърветата. Бях я виждал веднъж и преди. Поне ми беше приятно да си мисля, че е същата. Полетя точно над лодката, разперила криле. И тогава ние потеглихме и малкото платно се изду. Полетяхме. Той се обърна и ми се усмихна. Дори не разбрах, че аз също му се усмихвам. Никога преди в живота си не се бях чувствал така. Нито веднъж. — Механично вдигна ръка и отметна косата си. — Нито веднъж през живота си.
— Това те е променило. — Знаеше, че отделни моменти, едновременно делнични и драматични, могат да променят живота завинаги.
— То беше началото. Лодка по водата и хора, които ми даваха възможност. Нямаше никакви други усложнения. И сега не трябва да има други усложнения. Ще накараме детето да се включи в построяването на някоя лодка. Ако ще е начинание на Куин, значи и то ще участва.
На устните й се появи усмивка и за негова изненада тя го потупа по бузата.
— Последната част обяснява всичко. Това е облог. Не съм сигурна дали му е времето и мястото за такова нещо, но… ще бъде интересно да се наблюдава.
— Това ли ще правиш? — Премести се леко напред и я принуди да се притисне в плота. — Ще ме наблюдаваш?
— Възнамерявам да не те изпускам от очи — в професионален план — докато не се убедя, че с братята ти сте в състояние да осигурите на Сет подобаващ дом и грижи.
— Напълно справедливо. — Приближи се още малко, докато телата им едва-едва се докоснаха. — А как стоят нещата в личен план?
Устните му определено я изкушаваха — неволно се загледа в тях.
— Да те наблюдавам в личен план съвсем не ми е неприятно. Може би ще е грешка, но не и неприятна.
— Винаги съм смятал, че ако ще правиш грешка… — Подпря се на плота. — Нека бъде голяма. Какво ще кажеш, Анна? — Сведе глава малко по-ниско.
Тя се опита да прецени последствията, но желанието, нуждата и страстта просто надделяваха над разума й.
— По дяволите — изрече тихо и като обви ръка около врата му, го привлече към себе си.
Беше точно както го беше искала — жадно, неудържимо и безумно. Устните му бяха горещи, твърди и действаха почти варварски, докато се впиваха в нейните. Отдаде му се, отдаде му всичко — момент на лудост, когато тялото ръководи съзнанието и кръвта заглушава разума.
И тръпката я прониза подобно на удар с камшик — остра и болезнена.
— Господи! — Дъхът му секна, зави му се свят. После побърза да я грабне в прегръдките си.
Каквото и да беше очаквал, каквото и да си беше представял, нямаше нищо общо с вулкана, внезапно изригнал в ръцете му. Вплете ръка в буйните й къдрави коси, вкопчи се в тях, сякаш от това зависеше живота му.
— Не мога — едва промълви тя, но го прегърна, докато сърцето му сякаш вече не биеше до нейното, а вътре в него. Стонът й беше ехо от неудържимо, влудяващо удоволствие, отекнало в гърлото й точно там, където устните му леко я захапваха.
Гърбът й беше притиснат към плота, пръстите й се впиваха в хълбоците му, за да го притегли по-близо. О, Господи, искаше повече! Отново потърси устните му за следващата целувка.
Само още една, обеща си тя.
Уханието й го завладя. Името й беше шепот на устните му. Тялото й беше божествено угощение, слято с неговото. Никоя жена не го беше обсебвала толкова бързо, толкова пълно, толкова цялостно — до пълна самозабрава.
— Позволи ми. — Беше молба, а той никога не се беше молил на жена. — За Бога, Анна, позволи ми да те имам. — Ръцете му се плъзнаха по краката й, по безкрайните бедра. — Сега!
— Не. Не сега. — Изпълнена със съжаление, вдигна ръце и обгърна лицето му. Само още за миг устните й се задържаха върху неговите. — Още не. Не така.