Очите й бяха тъмни, замъглени. Тъй като познаваше своите умения, знаеше, че може да ги накара да ослепеят от удоволствие.
— Така е идеално.
— Моментът не е подходящ, обстоятелствата. Почакай! — Някой трябваше да наруши магията, реши тя. Пристъпи встрани, въздъхна. Затвори очи, вдигна ръка, за да го възпре. — Е — продума след малко, — това беше неразумно.
Той взе ръката, която беше вдигнала, поднесе я към устните си и лекичко впи зъби в показалеца и.
— Че на кого му е притрябвал разум?
— На мен. — Почти успя да се усмихне, докато издърпваше ръката си. — Не че в момента не изпитвам дълбоко съжаление, но наистина ми трябва. Ох… — още веднъж въздъхна дълбоко и прокара ръце през косата си. — Камерън! Оказа се точно толкова убедителен, колкото предполагах.
— Дори не съм започнал.
Усмивката й стана по-широка.
— Предполагам. — Отдръпна се, взе изстиналото си кафе. — Не знам дали тази сцена ще позволи и на двама ни да спим по-лесно тази нощ, но се очакваше да се случи. — Наклони глава при вида на присвитите му очи. — Какво?
— Повечето жени, особено в твоето положение, биха поднесли извинения.
— За какво? — Вдигна рамене. — Беше колкото мое, толкова и твое дело. Още от първия път, когато те видях, се чудех какво ли ще бъде да ми паднеш в ръцете.
Кам реши, че може би вече никога няма да е същият.
— Мисля, че съм луд по теб.
— Не, не си — разсмя се и му подаде неговата чаша. — Заинтригуван си, харесвам ти, изпитваш доста силно и съвсем нормално физическо желание, но това са напълно различни неща. А и дори не ме познаваш.
— Но искам да те опозная — изсмя се той. — А това е голяма изненада за мен. Обикновено не ме интересува нито едното, нито другото.
— Поласкана съм. Не съм сигурна дали се дължи на твоя чар или на моята глупост, но съм поласкана. Обаче…
— По дяволите! Знаех си, че следва това.
— Обаче — повтори тя и остави чашата си на мивката, — Сет е първостепенната ми грижа. Така трябва да бъде. — Топлотата отново се появи в очите й и докосна у него нещо, заровено дълбоко под физическото желание. — А трябва да бъде и за теб. Надявам се да съм наблизо, когато и ако това се случи.
— Правя всичко, каквото мога.
— Знам. И правиш повече, отколкото биха направили повечето хора. — Докосна за миг рамото му и се отдалечи. — Имам усещането, че у теб има още повече. Обаче…
— Ето пак.
— Сега по-добре си върви.
Искаше да остане, дори ако ще да е само за да си говори с нея.
— Не съм си допил кафето.
— Изстинало е. И става късно. — Погледна към прозореца, където дъждовните капки се стичаха като сълзи. — А дъждът ме кара да си задавам въпроси, които не би трябвало да си задавам.
Той се намръщи.
— Предполагам, че не го казваш, за да ме накараш да страдам.
— Разбира се, че да — разсмя се отново, приближи се до вратата и я отвори. — Щом аз ще страдам, защо не и ти?
— О, харесваш ми, Анна Спинели. Ти си жена, която точно приляга на сърцето ми.
— Теб не те интересува жена, която да приляга на сърцето ти — отвърна тя, докато Кам прекосяваше стаята. — Трябва ти такава, която приляга на тялото ти.
— Виждаш ли, вече започваме да се опознаваме.
— Лека нощ. — Не се отдръпна, когато я притегли да я целуне. Да се отдръпне, би означавало да се преструва.
Така че прие целувката със закачлива страст и искрено въодушевление. После затвори вратата и се облегна разтреперана на нея.
Искаше и се случилото се да не я прави така дяволски щастлива.
СЕДМА ГЛАВА
Кам се взираше навъсено в пълния кош с розови чорапи и гащета, когато телефонът иззвъня. Добре знаеше, че чорапите и бельото бяха бели, когато ги напъха в пералнята. Сега бяха розови като великденски яйца.
Може би просто изглеждаха така, защото бяха мокри.
Измъкна ги, за да ги набута в сушилнята, видя червения чорап, скрит сред розовото, и оголи зъби.
Филип, зарече се мислено, е мъртвец.
— Майната му! — Нахвърли ги вътре, рязко включи центрофугата и отиде да вдигне телефона.
Тъкмо навреме си спомни да намали звука на портативния телевизор в ъгъла на плота. Не че наистина го гледаше, а и определено не обръщаше никакво внимание на страстите и изневерите в късния сутрешен сапунен сериал.
Беше го включил току-що просто заради звука.
— Куин. Какво има?
— Здрасти, Кам. Наложи се да се потрудя малко, за да те открия, човече. Тод Бардет е насреща.
Кам бръкна в отворения пакет с бисквитки на плота и си взе пълна шепа.
— Как я караш, Тод?
— Ами трябва да кажа, че върви дяволски добре. От известно време съм се закотвил на Големия бариерен риф.