— Хубаво местенце — промърмори той. После веждите му се вдигнаха учудено, докато на малкия екран в другия край на кухнята някаква невероятно разкошна жена се хвърли в леглото със смехотворно красив мъж.
Може би в тези дневни предавания има нещичко все пак.
— Ще стане. Чух, че си се вихрил в Средиземноморието преди няколко седмици.
Преди няколко седмици?! Струваше му се, че са минали години откакто прелетя през финалната линия с моторницата си. Синя вода, скорост, ликуваща тълпа и пари за пръскане.
— Да-а, и аз така чух.
Тод се засмя.
— Ами предложението да купя играчката ти все още е в сила. Но имам за теб и друга оферта.
Тод Бардет винаги имаше някаква нова оферта. Беше богатият син на богат баща от Източен Тексас, който ползваше света като площадка за игри. И си падаше по лодките. Състезаваше се с тях, спонсорираше състезания, купуваше ги и ги продаваше. И с невъзмутимо постоянство колекционираше съпруги, трофеи и своя дял от печалбата.
Кам винаги бе смятал, че късметът на този човек не го е напускал още от мига на зачеването му. Понеже от слушане глава не боли, а и креватната сцена току-що бе изместена от реклама на огромна тоалетна четка, той изключи телевизора.
— Винаги съм готов да я чуя.
— Набирам екипаж за Световната купа.
— Голямата купа? — Младият мъж напълно загуби интерес към бисквитите и млякото. Състезанията за Световната купа бяха изключително събитие в света на ветроходството. Пет гонки, последната от които преследване в океана в продължение на петстотин изтощителни километри.
— Позна. Знаеш, че аборигенчетата взеха купата миналата година, така че сега я държат в Австралия. Искам да им духна под опашката и разполагам с истинско бижу. Бърза е, човече. С подходящия екипаж ще върне купата обратно в Щатите. Нужен ми е шкипер. Искам най-добрият. Искам теб. Кога най-скоро можеш да пристигнеш в този край на света?
Искаше му се да каже, че вече е на път. За мъже, които се състезават, това е един от златните шансове в живота. Тъкмо се канеше да отвори уста и погледът му попадна на люлеещия се стол на верандата.
Така че затвори очи и ядно се заслуша в шумоленето на розовите чорапи, съхнещи в сервизното помещение зад гърба му.
— Налага се да го пропусна, Тод. В момента не мога да замина.
— Слушай, готов съм да те изчакам, докато оправиш нещата — изсмя се носово. — Нека са две седмици. А може би имаш друго предложение?
— Не мога. Трябва да… — Да пере? Да се грижи за едно хлапе? Не би могъл да се унижи да му каже това. — С братята ми започнахме бизнес — довърши. — Поел съм ангажименти тук.
— Бизнес. — Този път смехът на Тод беше по-силен. — Ти? Не ме разсмивай толкова, че коремът ме заболя.
Сега очите на Кам се присвиха. Не се съмняваше, че мнението на Тод Бардет от Източен Тексас ще бъде споделено и от други негови приятели и познати със смях при мисълта за Камерън Куин в ролята на бизнесмен.
— Правим лодки — изрече през зъби. — Тук, на Шор. Дървени лодки. По индивидуална поръчка — допълни, решен да играе играта докрай. — Уникални. След шест месеца ще ми даваш купища долари, за да имаш лодка, проектирана и построена от Куин. Понеже сме стари приятели, ще се опитам да те вместя в графика.
— Лодки. — Интересът на Тод нарасна. — Е, ами след като знаеш как да ги управляваш, предполагам, че може би ще знаеш и как да ги строиш.
— Няма никакво може би.
— Интересно начинание, но хайде стига, Кам, ти не си за бизнес. Няма да се закотвиш в някакво хубаво малко заливче в Мериленд, за да ядеш раци и да ковеш дъски. Знаеш, че ще се погрижа да си получиш заслуженото за състезанието. Пари, слава и късмет. — И се изкиска. — Щом спечелим, пак можеш да се върнеш и да сковеш някоя и друга лодчица.
Може да се справи, обеща си Кам. Може да се справи е обидите, с разочарованието, че не е в състояние да си събере багажа и да постъпи според желанието си. Това, което няма да направи, е да достави на Бардет удоволствието да разбере колко е разстроен.
— Ще трябва да си намериш друг шкипер. Но ако искаш да купиш лодка, позвъни ми.
— Ако действително завършиш някоя, ти ми се обади — чу се въздишка в слушалката. — Пропускаш златен шанс, който се пада веднъж в живота. Ако промениш мнението си през следващите два-три часа, обади ми се. Но тази седмица трябва да уточня екипажа си. Пак ще ти се обадя. — И затвори.
Кам имаше желание да изхвърли телефона през прозореца. Но след това реши, че ще се наложи да събира стъклата, така че какъв бе смисълът?
Затова затвори телефона преднамерено внимателно. Дори си пое веднъж дълбоко дъх. И ако онова, което беше сложил в пералнята, не беше избрало точно този момент да дебалансира центрофугата и да я накара да се разтрака оглушително, изобщо нямаше да удари с юмрук по стената.