— Е, мислиш ли, че си счупил носа на оня мръсник?
Върху устните на Сет трепна едва забележима усмивка.
— Възможно е.
— Добре. — Младият мъж влезе и затръшна вратата. — Да удариш в носа е добре, но ако не искаш нещата да се оплескат с много кръв, по-добре е да избереш корема. Един хубав, здрав юмрук в корема, няма да остави толкова видими доказателства.
Сет се замисли над съвета.
— Исках да видя как му тече кръв.
— Е, човек сам прави избора в живота си. Доста приятен ден да се разходим с лодката — реши изведнъж, докато включваше двигателя. — Може да вземем и да го направим.
— Може. — Момчето човъркаше дупката на джинсите си. Някой се беше застъпил за него — това бе всичко, което успяваше да си помисли. Беше му повярвал, беше го защитил и беше застанал на негова страна. Ръката го болеше, раменете му бяха изтръпнали, но някой беше взел неговата страна. — Благодаря — промърмори.
— Няма проблем. Забъркаш ли се с един Куин, забъркваш се с всичките. — Хвърли поглед встрани, докато излизаше от паркинга, и видя, че Сет се взира напрегнато в него. — Така стават работите. Както и да е, дай да намерим по някой хамбургер или нещо друго, за да вземем на лодката.
— Аха, мога да хапна нещо — прокара ръка под носа си Сет. — Имаш ли един долар?
Когато Кам се разсмя и натисна газта, това беше един от най-хубавите моменти в живота на момчето.
Духаше югозападен вятър и блатните треви се поклащаха лениво. Небето беше безоблачно и ясно синьо. Една чапла се надигна и излетя от разлюлените треви над искрящата вода, после се спусна, подобно на блеснало бяло хвърчило, за да улови ранния си обяд.
Кам импулсивно беше хвърлил някои риболовни принадлежности в лодката. С малко късмет щяха да имат пържена риба за вечеря.
Сет вече знаеше повече за управлението на лодката, отколкото Кам очакваше. Не би трябвало да се изненадва. Анна му бе казала, че момчето бързо схваща, а Етан сигурно го беше учил добре и търпеливо.
Като видя с каква лекота Сет се справя с въжетата, остави го той да нагласи кливера. Платната уловиха вятъра и Кам усети скоростта.
Господи, как му беше липсвало! Устремът, силата, управлението. Разходката го накара да забрави тревогите, задълженията, разочарованията, дори мъката. Отдолу вода, отгоре небе, а в ръцете му щурвала, за да овладее вятъра, да го предизвика, да го подмами да даде още повече.
Зад гърба му Сет се усмихна широко и едва не се развика от радост. Никога не беше летял толкова бързо. Когато излизаха е Рей, се движеха бавно и сигурно. Да плава с Етан му беше интересно, но то бе по-скоро работа. Но това сега беше див и свободен бяг, издигане и спускане с вълните, летене.
Вятърът едва не отвя шапката му и затова той я обърна с козирката назад, така че да не може да я надигне и да я смъкне от главата му.
Понесоха се покрай бреговата линия, минаха край кея на пристанището, което беше центърът на Сейнт Крие, и едва тогава започнаха да се движат по-бавно. Там имаше закотвена стара плоскодънна лодка, вече излязла от употреба, символ на рибарския живот.
Мъжете и жените, които излизаха на риболов из залива, носеха дневния си улов тук. Камбали, морска пъстърва и скални риби и…
— Каква дата сме? — попита Кам.
— Като, че ли трийсет и първи. — Сет вдигна слънчевите си очила и се загледа към пристана. Надяваше се да зърне Грейс. Искаше да помаха на някой познат.
— Утре започва сезонът на раците. Голям кеф! Гарантирам ти, че Етан ще донесе цял кош красавци. Ще се налапаме като царе. Обичаш раци, нали?
— Не знам.
— Какво значи това „не знам“? — Отвори кока-кола и отпи. — Не си ли ял раци?
— Не.
— В такъв случай се подготви за истинско угощение, хлапе, защото утре ще го имаш.
Следвайки примера на Кам. Сет също посегна за безалкохолно и изрече с усмивка:
— От това, което ти готвиш, нищо не е угощение.
— Нямам проблеми с приготвянето на раци. Нищо особено. Вряща вода, много подправки и после пускаш гадните щипльовци в тенджерата…
— Живи?
— Това е единственият начин.
— Гадно е!
Младият мъж изобщо не се трогна.
— Не остават живи за дълго. А после стават на вечеря. Прибави няколко бири и угощението е готово. Още две-три седмици и вече ще можем да говорим за морски миди. Пъхваш ги между две филийки хляб и направо ядеш.
Този път Сет почувства как стомахът му се преобръща.
— Без мен.
— Твърде си гнуслив?
— Твърде възпитан.
— Глупости! Понякога в съботен ден през лятото мама и татко ни водеха на пристана. Ще си вземем по някой сандвич с миди, огромна кутия пържени във фъстъчено масло картофи и ще наблюдаваме как туристите се опитват да решат какво да си хапнат. Спуквахме се от смях. — Споменът изведнъж го натъжи. — Понякога просто си плавахме ей така. Понякога отивахме нагоре по реката и ловяхме риба. Мама не си падаше много по риболова, така че се спускаше да поплува, а после излизаше на брега и сядаше да си чете книга.