— Защо просто не си е стояла у дома?
— Обичаше да плава с лодката — нежно отвърна Кам. — И обичаше да е с нас.
— Рей каза, че се разболяла.
— Да, разболя се. — Тежко въздъхна. Беше единствената жена, която някога бе обичал, единствената, която беше загубил. — Обърни — нареди той. — Хайде да влезем по Анмесекс и да видим дали нещо ще кълве.
Дори не им хрумна, че трите часа, които прекараха във водата, бяха най-миролюбивият период и за двамата от седмици наред.
А когато се прибраха у дома с шест тлъсти костура в хладилната чанта, за пръв път бяха в пълна хармония.
— Знаеш ли сега как да ги изчистим? — попита Кам.
— Може би. — Рей го беше научил, но Сет не беше глупав. — Аз хванах четири от шестте, така че би трябвало ти да ги изчистиш.
— Това му е хубавото да си шеф — започна Кам, но после рязко млъкна, тъй като видя чаршафите, опънати да съхнат на стария простор. Не беше виждал нищо да се вее там, откакто майка му се разболя. За момент се уплаши, че отново халюцинира, и устата му пресъхна.
После задната врата се отвори и на верандата се показа Грейс Мънроу.
— Здрасти, Грейс!
Кам за пръв път чуваше гласът на Сет да звучи така весело и с чисто момчешка радост. Това дотолкова го изненада, че го накара да извърне рязко глава и след това едва не изтърва хладилната чанта, тъй като детето я пусна откъм своя край и се втурна напред.
— Ей, здравей! — Топлият й глас контрастираше на сдържаността й. Беше висока и слаба, с дълги крайници; някога мечтаеше да стане танцьорка.
Но Грейс беше забравила много от мечтите си.
Носеше косата си съвсем късо подстригана. Нямаше нито време, нито сили да се грижи за прически. Косата и беше с тъмномеден цвят и през лятото изсветляваше. Очите и бяха зелени и твърде често със сенки под тях.
Но усмивката й беше искрена и слънчева и всеки път огряваше лицето й и очертаваше трапчинката точно до устните и.
Хубава жена, помисли си Кам, с лице на фея и глас на русалка. Удивляваше се, че мъжете не се хвърлят в краката й.
Но момчето точно това направи: хвърли се в прегръдките й. Кам се изненада — това докачливо хлапе, което не обичаше да го докосват. После се изчерви, отдръпна се и започна да си играе с кутрето, което изскочи от къщата.
— Добър ден, Кам — заслони с ръка очите си тя. — Снощи Етан мина през кръчмата и каза, че имате нужда от помощ.
— Ще поемеш домакинството?
— Ами мога да ви отделям по три часа два дни в седмицата, докато…
Не можа да довърши, защото Кам пусна чантата, взе стъпалата по три наведнъж, грабна жената в прегръдките си и започна да я целува. Това накара Сет да заскърца със зъби, макар че Грейс заекна неловко и се засмя:
— Това е хубаво, но въпреки всичко ще трябва да ми плащате.
— Назови цената си! Обожавам те! — Издърпа ръцете й и ги покри с още целувки. — Живота си давам за теб.
— Както виждам, тук ще бъда доста високо оценена… и правилно. Накиснала съм онези розови чорапи в малко разредена белина. Номерът може да стане.
— Червеният чорап беше на Филип. Той е виновен. Искам да кажа, кой нормален човек носи червени чорапи?
— Ще си поговорим малко повече за сортиране на бельото и проверка на джобовете. Едно малко, черно тефтерче се е изпрало последния път.
— Мамка му! — Улови предупредителния й поглед и се прокашля. — Съжалявам. Предполагам, че е моето.
— Направих лимонада и се канех да сготвя, но явно сами сте си осигурили вечерята.
— За тази вечер, но няма да откажем, ако сготвиш нещо вкусно.
— Добре! Етан не ми обясни точно от какво ще имате нужда и какво искате да се върши.
— Скъпа, ти върши от каквото смяташ, че имаме нужда, и ние винаги ще сме ти задължени.
Вече и сама го беше видяла. Розово бельо, два пръста дебел слой прах на едната маса и разни странни вещества, залепнали по нея. Ами печката? Само един Господ знае кога за последен път е била почиствана.
„Хубаво е да имат нужда от теб — помисли си Грейс. — Да знаеш какво точно трябва да се направи.“
— Тогава ще караме така. Може да се наложи понякога да вземам и бебето. Джули се занимава с нея, когато вечер съм на работа в кръчмата, но през другото време не винаги мога да намирам кой да я гледа.
— Мога да ти помагам — предложи Сет. — Прибирам се от училище в три и половина.