— Не се съмнявам, че ще стане. Все някога. Междувременно…
— Желая те.
— Знам.
Понеже гласът и беше пресипнал и не звучеше толкова уверено, той се усмихна.
— Защо ли да не ти кажа направо какво искам да направя с теб? Можещ дори да си водиш записки в малкия си бележник — за бъдещи справки.
— Мисля… че е по-добре да го отложим. Макар че бих могла да проявя интерес да го обсъдим някой друг път. Боя се, че след няколко минутки имам среща. Утре вечер ще се видим с теб и с цялото ти семейство.
— Отпусни ми десет минути насаме с теб, Анна — прошепна той. — Десет минути, за да те докосна.
— Аз… може да опитаме в рамките на това време утре. Трябва да вървя. Дочуване.
— Чао!
Доволен, че я е смутил, той затвори и потъна в напълно заслужена дрямка.
След час беше събуден от затръшването на входната врата и гневния глас на Филип.
— Дом, сладък дом — промърмори Кам и стана от леглото. Тръгна към вратата, после по коридора към стълбите. Много рядко спеше следобед и всеки път, когато си го позволяваше, се събуждаше замаян, раздразнителен и изпитваше отчаяна нужда от кафе.
Докато слезе на долния етаж, Филип вече беше в кухнята и отваряше бутилка вино.
— Къде, по дяволите, са всички? — попита той.
— Не знам. Разкарай се от пътя ми. — Кам потърка лицето си, наля останалото в каничката кафе в една чаша, пъхна я в микровълновата фурна и натисна наслуки някакви числа.
— Бях информиран от застрахователната компания, че ще задържат изпълнението на молбата до момента, в който разследването приключи.
Кам се взираше във фурната, жадувайки безкрайните две минути да изминат, за да може да погълне кафето. Чу думите застрахователен, молба, разследване, без да може да ги свърже.
— А?
— Ела на себе си, по дяволите! — ядосано го побутна Филип. — Няма да изплатят полицата на татко, защото подозират самоубийство.
— Това са глупости. Той ми каза, че не се е самоубил.
— О, така ли? — Макар и вбесен, Филип все пак успя да повдигне иронично вежди. — Преди или след като той умря, проведохте този разговор с него?
Кам осъзна какво говори. Още веднъж изруга и отвори микровълновата фурна.
— Имам предвид, че е изключено да го е направил, но те се инатят само защото не искат да платят.
— Въпросът е, че не искат да платят сега. Агентът им е говорил с хора, а някои от тези хора очевидно с най-голямо удоволствие са му предали с най-големи подробности слуховете, които се носят. Знаят за писмото от майката на Сет — за парите, които й е дал татко.
— Е, и? — Отпи от кафето, опари се и изруга. — Майната му! Нека си държат шибаните пари!
— Не е толкова просто. Първо, ако не платят, ще излезе, че татко наистина се е самоубил. Това ли искаш?
— Не. — Кам притисна основата на носа си, напоследък непрекъснато беше с главоболие.
— Което означава, че или трябва да приемем заключението им, или трябва да ги призовем в съда, за да докажем, че не се е самоубил, а така ще се вдигне шум до Бога. — Филип отпи от виното, като се опитваше да се успокои. — И в двата случая името му ще е опетнено. Мисля, че в крайна сметка ще трябва да намерим онази жена — Глория Делаутер. Налага се да изясним тази работа.
— Какво те кара да мислиш, че като я намерим и говорим с нея, нещата ще се изяснят?
— Трябва да изтръгнем истината от нея.
— Как, чрез мъчения? — Не че идеята нямаше известна привлекателност. — Освен това детето е наплашено до смърт от нея — добави Кам. — Появи ли се тя тук, може и да не успеем да получим настойничеството.
— А ако не се появи, може и никога да не разберем истината, цялата истина. — „Той трябва да я узнае — каза си Филип, — за да се опита да я приеме.“
— Ето как виждам аз истината — остави чашата си Кам. — Жената е търсела някоя наивна жертва и решила, че я е намерила. Татко харесал момчето, искал е да му помогне. Затова поел грижите за него, точно както направи навремето и за нас, а тя продължила да иска още пари. Предполагам, че като се е връщал онзи ден, е бил разтревожен, притеснен, разсеян. Карал е прекалено бързо, не е преценил ситуацията и е загубил управление. Това е всичко.
— Животът не е толкова прост, както ти го живееш, Кам. Човек не стартира просто от едно място, за да финишира колкото може по-бързо на друго. Има извивки и завои, има препятствия. По-добре се замисли за тях.
— Защо? Ти непрекъснато само за това мислиш, а ми се струва, че сме стигнали на абсолютно едно и също място.
Филип въздъхна. Трудно беше да оспори думите му и затова реши, че е време за втора чаша вино.
— Каквото и да мислиш, нещата са твърде объркани и ще трябва да се оправим някак си. Къде е Сет?