Водата още тогава го привличаше. Представяше си как върви навътре в нея, как потъва, докато покрие главата му. По онова време не знаеше да плува, така че щеше да е съвсем лесно. Просто се отпускаш все по-надолу и по-надолу, докато вече няма нищо.
Но вечерта, когато се измъкна, за да го направи, кучето дойде с него. Ближеше ръцете му, притискаше топлото си космато тяло в краката му. И после Дъмбо му донесе една пръчка, размахвайки опашка с изпълнени с надежда големи, кафяви очи. Първия път Етан захвърли пръчката високо, далеко и яростно. Но Дъмбо я догони радостно и му я върна обратно размахал опашка.
Хвърли я отново, после отново, после още десетина пъти. После просто седна на тревата и под лунната светлина изплака сърцето си, притиснал кучето като спасителен пояс.
Вече нямаше желание да сложи край на живота си.
Едно куче, помисли си сега Етан и потърка с ръка главата на Саймън, може да се окаже нещо великолепно.
Видя как Сет се обръща, как забелязва лодката. Последва съвсем кратко колебание, после момчето вдигна ръка за поздрав, а кутрето се втурна към пристана.
— Закрепи въжето, приятел.
— Тъй вярно! — Доста добре се справи е въжетата, които му хвърли Етан, като нахлузи примката около кола. — Кам каза, че утре ще донесеш раци.
— Така ли каза? — леко се усмихна мъжът и побутна назад бейзболната си шапка. Гъстата кестенява коса опираше в яката на мократа му от пот риза. — Върви, момче! — подвикна на кучето, което стоеше тръпнейки на място в очакване на командата за напускане на кораба. Саймън нададе тържествуващ лай, скочи във водата и доплува до брега. — Май ще излезе, че е прав. Зимата не беше много студена и водата бързо се затопли. Ще извадим предостатъчно. Трябва да бъде хубав ден. — Наведе се отстрани и издърпа един кош за раци, провесен от пристана. — Няма зимна брада.
— Брада? Защо трябва да има брада някаква стара, телена кошница за пилета.
— Кош. Това е кош за раци. Ако има брада, т.е. ако е пълен с бели водорасли, това значи, че зимата е била прекалено студена, за да има вече раци. Виждал съм ги обрасли дори когато вече сме почти в май, ако зимата е била лоша. В такава пролет е трудно да си изкарваш хляба във водата.
— Но не и тази пролет, защото водата е достатъчно топла за раци.
— Така изглежда. По-късно можеш да сложиш стръв в този кош — пилешки шийки или остатъци от риба вършат работа — а на сутринта може и да открием вътре някоя двойка нещастни раци. Винаги се хващат.
Сет клекна, за да го разгледа по-отблизо.
— Голяма глупост. Изглеждат като големи грозни буболечки, така че предполагам са и тъпи като буболечки.
— Бих казал, че просто гладът им е по-голям от ума.
— И Кам каза, че ги варите живи. Няма начин да ям такова нещо.
— Както искаш. Аз лично възнамерявам да се справя с две дузини. — Пусна коша обратно във водата, после умело прескочи от лодката на платформата.
— Грейс беше тук. Изчисти къщата.
— Така ли? — Предполагаше, че сега къщата ще ухае леко на лимон. Нейната къща винаги така ухаеше.
— Кам я целуна право в устата.
Етан спря да върви и сведе поглед към Сет.
— Какво?
— Млясна я право в устата. Тя се засмя. Май беше като на шега.
— Разбира се, че е на шега — сви рамене той и не обърна внимание на мъчителното, неприятно свиване в слабините. Не му е работа кого целува Грейс. Изобщо не го засяга. Но усети как се напряга, когато Кам се появи на задната веранда с мокра коса.
— Какви са изгледите за раците?
— Ще стане — рязко отвърна Етан.
Брат му повдигна вежди при тона му.
— Какво, да не би някой да е скочил преждевременно в коша и да те е защипал за задника?
— Искам душ и бира — мина край него той и влезе в къщата.
— Утре ще идва жена на вечеря.
Това го накара да спре и да се обърне, като задържа мрежестата врата помежду им.
— Коя?
— Анна Спинели.
— Майната му — беше единственият коментар на Етан, докато се отдалечаваше.
— Защо ще идва? Какво иска? — Страхът се надигна в Сет като фонтан и преля навън в гласа му, преди да успее да го удържи.
— Идва, защото аз я поканих и защото иска да вечеря раци. — Кам напъха палци в джобовете си. Защо, по дяволите, винаги той трябва да се оправя сам с този панически ужас? — Предполагам, че иска да види дали при нас всичко е наред. Вероятно ще можем да се справим за една вечер. Обаче не трябва да забравяш да пускаш седалката на тоалетната. Жените наистина много мразят, когато не го правиш. Превръщат го в обществен и политически въпрос, ако го забравиш. Върви, че ги разбери!
Част от напрежението на Сет се разсея.
— Значи, излиза, че идва само да види дали не сме мърлячи. А Грейс изчисти навсякъде и ти няма да готвиш, така че почти сме наред.