— Ще бъдем още повече, ако си мериш малко мръсните приказки.
— Твоите са не по-малко мръсни.
— Да, но ти си по-малък от мен. А и аз няма да ти кажа пред нея да ми подадеш шибаните картофи.
При тези думи Сет изсумтя и скованите му рамене се отпуснаха.
— Ще й кажеш ли за тия лайна днес в училище?
Кам тежко въздъхна:
— Опитай се да намериш синоним на думичката „лайна“ само за утре вечер. Да, ще й кажа какво се е случило в училище. И ще и заявя, че аз, Фил и Етан сме те придружили да го уредим.
Този път Сет успя единствено да примигне.
— Всички? Ще дойдете всички?
— Точно така. Както вече казах, забъркаш ли се с един Куин, забъркваш се с всички.
И двамата останаха поразени, обзети от смъртен страх и ужас, когато в очите на момчето изскочиха сълзи. Те заплуваха там за момент, замъглявайки дълбоките ясносини очи. И двамата незабавно напъхаха ръце в джобовете и се извърнаха.
— Трябва да… свърша една работа — задавено изрече Кам. — Ти върви да си измиеш ръцете и… каквото там. Съвсем скоро ще ядем.
Тъкмо се бореше с желанието си да се обърне и да постави ръка на рамото на Сет, да каже нещо, което несъмнено щеше да накара и двамата да се почувстват като идиоти, момчето се стрелна вътре и забързано мина през кухнята.
Младият мъж притисна с пръсти очите си, потърка слепоочията, после отпусна ръце.
— Господи, трябваше да се върна пак към състезанията, където поне знам какво правя. — Пристъпи към вратата, след това поклати глава и бързо се отдалечи от нея. Не искаше да влиза вътре при всички тези чувства, всички тези желания, които го бяха обзели.
Господи, това, което искаше, беше да си получи обратно свободата, да се събуди и да установи, че всичко е било само сън. Още по-добре, да се събуди в някое широко, непознато хотелско легло, в някой екзотичен град с гореща, гола жена до себе си.
Но когато се опита да си го представи, леглото беше това, в което спеше в момента, а жената беше Анна.
Като заместител не беше чак толкова лош вариант, но… не разрешаваше останалото. Вдигна поглед към прозорците на втория етаж, докато заобикаляше къщата. Момчето беше там горе, опитвайки се да се съвземе. А той беше тук, отвън, зает със същото.
Онзи поглед, който му отправи детето, помисли си, точно преди нещата да излязат от контрол, го беше разтърсил. Можеше да се закълне, че в него имаше доверие и трогателна, почти непоносима благодарност, от която едновременно се срамуваше и ужасяваше.
Какво, по дяволите, ще прави с нея? А когато нещата се уредят и отново ще може да се върне към живота си… Това трябва да стане, увери се сам. Трябва. Не може да остане прикован завинаги тук. Не могат да очакват от него да живее вечно по този начин. Той трябва да пътува, да участва в състезания, да поема рискове.
Веднъж да направят каквото е нужно за детето и да започнат бизнеса, който бе замислил Етан, ще бъде свободен да идва и да си отива, когато му се иска.
Още няколко месеца, реши той, може би година, после се измъква от тук. Никой не би могъл да очаква повече от него.
Дори и той самият.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Заместник-директорката Мурфийлд огледа тримата мъже, изправени като добре споена стена в кабинета й. Външният им вид не показваше, че са братя. Единият беше облечен в изискан сив костюм с идеално завързана вратовръзка, другият — с черна риза и джинси, а третият — с овехтял военен панталон и измачкана дочена риза.
Но виждаше, че в момента са не по-малко единни от еднолични близнаци.
— Разбирам, че имате натоварена програма. Оценявам това, че дойдохте всички тази сутрин.
— Искаме тази работа да се изясни, госпожо Мурфийлд. — Филип продължаваше да й се усмихва любезно. — Сет трябва да присъства в часовете.
— Съгласна съм. След разказа му вчера направих някои проверки. Изглежда, че Робърт е бил причината за инцидента. Съществуват известни въпроси. Например за изнудването…
Кам вдигна ръка.
— Сет, казвал ли си на онова момче Робърт да ти даде един долар?
— Не-е — пъхна палци в предните си джобове Сет, както го беше виждал да прави. — Не ми трябват неговите пари. Дори не говоря с него, освен ако не ми се навира в лицето.
Кам отново погледна към госпожа Мурфийлд.
— Сет каза, че имал отличен на теста, а Робърт — двойка. Така ли е?
Заместник-директорката сложи ръце на бюрото си.
— Да. Тестовете са били върнати вчера, точно преди края на часа, и Сет е получил най-високата оценка. Сега…
— Тогава на мен ми се струва — прекъсна я с кротък глас Етан, — че Сет ви е казал истината. Извинете, мадам, но щом другото момче е излъгало за едно, не е ли възможно да е излъгало за всичко. Сет казва, че момчето е започнало и така е било наистина. Казва, че е било заради теста, така че предполагам за това е било.