— Обмислих го и съм склонна да се съглася с вас, господин Куин. Разговарях с майката на Робърт. И тя не по-малко от вас е разстроена от случилото се и от факта, че двете момчета трябва да бъдат временно отстранени.
— Няма да отстранявате Сет — възрази Кам. — Не и при това положение.
— Разбирам чувствата ви. Но все пак са били разменени удари. Не можем да допускаме физическо насилие.
— При други обстоятелства бих се съгласил с вас, госпожо Мурфийлд — постави ръка на рамото на Кам Филип, за да го възпре да пристъпи напред. — Обаче Сет е бил подложен на физическа и словесна атака. Той се е защитил. Би следвало да има учител, който да следи за реда в коридора през междучасието. Необходимо е децата да могат да разчитат на възрастен човек, който да ги защити. Защо никой не се е намесил?
Жената въздъхна дълбоко:
— Това е разумен въпрос, господин Куин. Няма да започна да ви се оплаквам за съкращенията в бюджета, но е невъзможно да наблюдаваме всички деца през цялото време.
— Разбирам ви, но Сет не би трябвало да плаща за това.
— Той преживява труден период — вметна Етан. — Не, мисля, че изхвърлянето на момчето от училище за няколко дни ще му бъде от помощ. Образованието не трябва да е само усвояване на знания — поне нас така ни учеха. То би трябвало да ти помогне да изградиш характера си и да се научиш как да се справяш в живота. Ако ги казват, че ще те изхвърлят, защото си направил каквото трябва, защото си се защитил, тогава значи нещо не е наред в системата.
— Като го наказвате по същия начин, по който наказвате и момчето, предизвикало сбиването — отново проговори Кам, — вие все едно му казвате, че няма особена разлика между доброто и злото. Не такъв тип училище желая за брат си.
Мурфийлд долепи пръстите на ръцете си и погледна към тримата мъже, а после и към Сет.
— Контролните ти тестове са отлични, а оценките ти са доста над средните. Въпреки това учителите ти казват, че рядко идваш с написани домашни, а още по-рядко вземаш участие в клас.
— Работим по въпроса с домашните. — Кам леко побутна Сет. — Нали така?
— Да, струва ми се. Не разбирам защо…
— Не е нужно да разбираш — прекъсна го с навъсен поглед той. — Просто трябва да го направиш. Не можем да седнем с него в час и да му отваряме устата, но вече ще идва с написани домашни.
— Предполагам — продума почти на себе си заместник-директорката. — Ето какво съм готова да направя. Сет, понеже ти вярвам, няма да бъдеш отстранен от занятия. Но ще останеш в трийсетдневен изпитателен срок. Ако няма повече нарушения на дисциплината и учителите ти кажат, че идваш с написани домашни — ще забравим за този случай. Първото ти домашно ще бъде зададено още сега от мен. Разполагаш с една седмица, за да напишеш есе от петстотин думи върху насилието в нашето общество и нуждата от мирно разрешаване на проблемите.
— О, Господи…
— Млъкни! — нареди му Кам. — Така е справедливо — обърна се към госпожа Мурфийлд. — Благодарим ви.
— Не беше толкова зле — отбеляза Филип и разкърши рамене.
— Говори само за себе си — нахлупи обратно шапката на главата си Етан. — Сто пъти се изпотих. Не искам такова нещо да ми се налага никога повече. Оставете ме на пристанището. Джим работи на лодката и сигурно по това време вече е събрал килограми раци.
— Само не забравяй да донесеш нашия дял. — Кам се настани в лъскавия, тъмносин ландроувър на Филип. — И не забравяй, че ще имаме гости.
— Няма как да забравя — промърмори Етан. — Даскали сутринта, социални работници вечерта. Мили Боже! Все се налага да говориш с някого.
— Смятам аз да занимавам госпожица Спинели.
Етан се извърна да го погледне.
— Просто не можеш да устоиш на жените, а?
— Какъв е смисълът? И без това са тук.
Брат му само въздъхна.
— Някой по-добре да вземе още бира.
Късно следобед Кам отиде за бира. Не издържаше да слуша Филип. Отиването до супермаркета беше най-добрият начин да се измъкне от къщата и от напрежението, докато Филип пишеше и преработваше на компютъра си писмото до застрахователната компания.
— Вземи нещо за салата, щом ще излизаш — провикна се Филип.
— Какво разбираш под нещо за салата?
— Нещо от полето — и гледай да не ми се върнеш с някоя буца лед или два-три безвкусни оранжерийни домата. Онзи ден направих много хубав винегрет, но тук няма необходимите продукти. Купи патладжани.
— И за какво, по дяволите, ни е всичко това?