Брат му въздъхна и спря да пише.
— Първо, защото трябва да водим здравословен живот и второ, защото си поканил на вечеря жена — жена, която ще се интересува как се грижим за Сет.
— Тогава ти върви до проклетия магазин.
— Добре. Ти пък напиши това проклето писмо.
Предпочиташе да го изгорят жив.
— Зеленчуци от полето, моля ви се!
— И вземи заквасен хляб. Освен това млякото е свършило. И понеже следващия път, когато си ходя до Балтимор, ще донеса сокоизтисквачката си, вземи някакви пресни плодове, моркови, тиквички. Я по-добре да ти направя списък.
— Задръж, задръж! — Кам усети как положението се изплъзва от ръцете му и се опита да го овладее. — Сега отивам само за бира.
— Пълнозърнести кифлички — промърмори Филип, като удряше усърдно по клавишите.
Трийсет минути по-късно Кам съсредоточено изучаваше сектора за селскостопанска продукция в хранителния магазин. Каква, по дяволите, е разликата между салатки и марули и защо изобщо го интересува? Започна да пълни количката с каквото му падне.
Тъй като това го устройваше, процедира по съшия начин и покрай гондолите. Докато стигне до касата, вече разполагаше е две колички, препълнени с кутийки, пакети, бутилки и торбички.
— Боже мой, сигурно ще имате парти!
— Имаме голям апетит — отвърна на касиерката, опитвайки се да си спомни името й. — Как я карате, госпожо Уилсън?
— О, доста добре. — Умело прокарваше покупките по лентата, през скенера и в торбичките, а пръстите й с лакирани в червено нокти действаха със светкавична скорост. — Денят определено е прекалено хубав, за да стои човек затворен вътре. След един час свършвам и отиваме да пускаме пилешки шийки с внучето.
— Ние също разчитаме на раци за вечеря. Вероятно и аз трябваше да взема шийки за коша на кея.
— Предполагам, че Етан няма да ви остави. Ужасно съжалявам за Рей — допълни. — Нямах възможност да ви го кажа след погребението. Определено ще ни липсва. След смъртта на Стела идваше веднъж или два пъти седмично и си купуваше разни полуготови храни. Пък аз му викам: „Рей, трябва да се грижиш по-добре за себе си. Един мъж има нужда от някоя хубава мръвка от време на време.“ Но е трудно да си готвиш сам, когато си свикнал с голямо семейство.
— Да-а — само толкова можа да изрече Кам. Той беше от семейството и не беше тук.
— Все имаше да разкаже някоя история за вас, момчетата. Показваше ми снимки и разни неща за теб от чужди вестници. Състезание тук, състезание там. А аз му викам: „Рей, как разбираш дали момчето е спечелило, като е написано на италано или франсе?“ И се смеехме. — Премери мрежичка с ябълки и написа килограмите. — Как е малкият? Ха, сега де, как му беше името? Сам?
— Сет — измънка Кам. — Добре е.
— Хубавичко момче. Казах на господин Уилсън, когато Рей го доведе у дома: „Ей това е то Рей Куин, вратата му винаги е отворена.“ Не знам как очакваше човек на неговата възраст да се оправя с такова момче, но ако някой можеше да го направи, то това беше Рей Куин. Двамата със Стела се справиха с вас тримата.
Понеже му се усмихваше и му намигна, той също й се усмихна.
— Така си беше. Опитвахме се да не остават без работа.
— Предполагам, че нито за миг не са съжалявали. Пък и момчето, Сет, е било дружинка на Рей, след като вие пораснахте и отлетяхте. Искам да знаеш, че не вярвам на това, което разправят разни хора. Изобщо не вярвам. — Сви устни, докато регистрираше три грамадни кутии замразени закуски. После изцъка с език, поклати глава и продължи: — Ако някой си позволи да подхвърля тези отвратителни клюки в мое присъствие, им казвам право в лицето, че ако имат поне мъничко християнско чувство, ще си мерят приказките. — Очите й заблестяха от възмущение и честност. — Изобщо не обръщай внимание на тези приказки, Камерън, ама изобщо. Откъде накъде Рей ще си има вземане-даване с онази жена и че момчето било негово. Никой разумен човек няма да повярва на такова нещо или че нарочно се бил забил в стълба. Направо ми призлява, като ги слушам.
В момента на Кам му призляваше. Ужасно съжали, че дойде в магазина.
— Някои хора вярват на лъжите, госпожо Уилсън. На някои пък им се иска да им вярват.
— Точно така си е — решително тръсна глава тя. — А и да не вярват, им е хубаво да ги разпространяват. Искам да знаеш, че ние с господин Уилсън смятахме Рей и Стела за добри приятели и добри хора. Само някой да рече нещо за тях, което не ми се нрави, ушите ще му откъсна.
Не можеше да не се усмихне.
— Доколкото си спомням, много ви биваше за това.
Тя се разсмя високо и от сърце.
— Добре те подредих, когато се увърташе прекалено наблизо край моята Каролин. Не си мисли, че не знаех какви ги замисляш, момче.