— Каролин беше най-хубавото момиче в десети клас.
— Още е като картинка. Точно с нейното момченце ще излизам после. Това лято ще стане на четири. А тя е в шестия месец с второто. Времето си минава.
„Наистина е така“ — помисли си Кам, когато се върна и помъкна торбите с покупки към къщата. Макар че госпожа Уилсън беше съвсем добронамерена, разговорът с нея го потисна.
Щом такива гнусни лъжи се приказват пред приятелите на родителите му, значи се разпространяват по-бързо и по-нашироко, отколкото предполагаше. Докога щяха да ги отминават с безразличие?
Сега вече се боеше, че нямат друг избор, освен да последват съвета на Филип и да открият майката на Сет.
На хлапето тази работа нямаше да му се хареса. А какво ще стане с доверието, което беше видял в очите му?
— Май ще ти трябва помощ — влезе в кухнята Филип. — Говорех по телефона с адвоката. Временното настойничество е сигурно. Това все пак е първа стъпка.
— Чудесно. — Понечи да му каже за разговора в магазина, но след това реши да го отложи. Дявол да го вземе, днес бяха спечелили две битки. Няма да вземе да проваля вечерта заради някакви клюкари. — Има още в колата отвън — каза вместо това.
— Още какво?
— Торби.
— Още? — вгледа се в претъпканите кафяви пазарски торби. — Господи, Кам, в списъка ми нямаше повече от двайсетина неща.
— Значи съм го допълнил. — Измъкна една кутия и я стовари на плота. — Никой тук няма да остане гладен за известно време.
— Купил си киндер шоколад? Шоколад! Да не би да си от хората, дето вярват, че онова бяло нещо в тях е едно от четирите основни хранителни вещества?
— Хлапето вероятно ще ги хареса.
— Разбира се, че ще ги хареса. Можеш да платиш следващата му сметка при зъболекаря.
Кам рязко се извъртя.
— Виж, приятел, който ходи на магазина, купува, каквото му се иска. Това е новото правило тук. А сега ще ми помогнеш ли да пренеса нещата от колата, или предпочиташ да ги оставиш да се развалят?
Филип само повдигна вежда.
— След като от пазаруването изпадаш в такова прекрасно настроение, отсега нататък аз ще поема това досадно задължение. И ще е по-добре да открием домакинска сметка, от която да теглим за непредвидени ежедневни разходи.
— Чудесно — замахна с ръка Кам. — Ти се заеми.
След като Филип излезе навън, той започна да пъха кутиите и пакетите, където успееше да им намери място. Ще остави някой друг да се погрижи за подреждането. Всъщност който иска да се грижи за това. Той е аут за известно време.
Тръгна към предната врата, видя, че Сет се е върнал. Филип му подаваше торби и двамата спокойно разговаряха.
В такъв случай ще се измъкне отзад, реши Кам и ще остави двамата да се оправят сами за два-три часа. Докато се обръщаше, кучето излая насреща му, после приклекна и се изпишка на килима.
— Изглежда сега очакваш да го почистя. — Фулиш размаха опашка и изплези език.
— И все пак казвам, че есето е шибана работа — оплака се Сет, докато влизаше в къщата. — Това са пълни лайна. И не виждам защо…
— Ще го напишеш — издърпа торбите от ръцете му Кам. — И не искам да чувам никакви оплаквания по въпроса. Можеш да започнеш веднага, след като почистиш мръсотията, която направи кучето ти на килима.
— Кучето ми? Че то не е мое.
— Вече е и по-добре се погрижи да се научи да си върши работата на определеното място, иначе ще стои отвън.
Отправи се бързо към кухнята, последван от Филип, който полагаше отчаяни усилия да не се разсмее.
Сет остана на място и погледна надолу към Фулиш.
— Глупаво куче — изрече тихо, а когато клекна, кутрето се хвърли в прегръдките му. — Сега вече си мое куче.
Анна си каза, че ще се държи съвсем официално по време на вечерята. Дори беше уведомила за посещението си Марилу. Истината обаче беше, че искаше да види не само Сет, но и Кам.
Причините бяха различни. Можеше да се справи обаче и със сърцето, и с разума си. Винаги е била в състояние да разделя личното от служебното.
И този случай не би трябвало да е по-различен.
Вдигна стъклото само колкото вятърът да не развали прическата и. Надяваше се братята Куин да й позволят да остана за няколко минутки насаме със Сет, за да може да прецени сама как се чувства.
Надяваше се да има възможност да остане насаме и с Кам. Как ли се чувстваше той?
Нетърпелив? Закопнял?
Но не винаги е необходимо или възможно да се съобразяваме с чувствата, независимо колко са силни. Ако след срещата прецени, че за всички ще е най-добре да се отдръпне, ще го направи.
Изобщо не се съмняваше, че този мъж притежава желязна воля. Но същото важеше и за Анна Спинели. В това отношение винаги беше готова да премери сили с Камерън Куин. И можеше да го победи.