— Някои неща предпочитам сама да разбера. А сега, ще ми бъдат ли поднесени раци?
— Етан сигурно е сложил тенджерата. — Тръгна напред, сякаш се канеше да я поведе към къщата. След това, като прецени момента, в който тя отслаби бдителността си, рязко се обърна и я грабна в страстна, спираща дъха целувка. — Ето, това беше от мен — проговори, когато и двамата останаха задъхани и разтреперани. — Искам, вземам. Предупредих те, че съм егоист.
Младата жена се отдръпна, спокойно оправи сакото си и прокара ръка по косата си.
— Съжалявам, но на мене също ми беше приятно. Така че не би могло да се смята за егоистична постъпка.
Кам се засмя:
— Нека опитам още веднъж. Този път може би ще успея.
— Ще си запазя правото за друг път. Искам си вечерята. — След тези думи тя бързо изкачи стъпалата, почука леко и влезе в къщата.
Той остана на мястото си, като се усмихваше. Това е жена, помисли си, която ще направи паметен този период от живота му.
Когато влезе вътре и стигна до кухнята, Анна вече свойски бъбреше с Филип и пиеше чаша вино.
— С раците се пие бира — подхвърли Кам и извади една от хладилника за себе си.
— Не виждам в момента пред мен да има нито един, а и брат ти ме уверява, че виното е много хубаво. — Отпи, прецени го и се усмихна. — Напълно е прав.
— Това е едно от любимите ми бели вина. — Филип напълни чашата й. — Приятно и не много силно.
— Фил е маниак на тема вино. — Кам вдигна бутилката „Харп“ към устните си. — Но въпреки това му разрешаваме да живее тук.
— И как върви? — Чудеше се дали осъзнават колко мъжка е атмосферата в къщата. Подредено, да, но без уюта от присъствието на жена. — Сигурно се чувствате особено тримата събрани отново под един покрив.
— Е, не сме се избили — усмихна се към брат си Кам. — Засега.
Тя се приближи до прозореца със смях:
— А къде е Сет?
— С Етан е — отвърна Филип. — При огнището.
— Огнището?
— Отзад. — Кам я хвана за ръката и я задърпа към вратата. — Мама не ни позволяваше да варим раци в къщата. Може и да беше лекар, но беше чувствителна. Не обичаше да гледа. — Докато говореше, я теглеше през верандата и надолу по стъпалата. — Татко иззида тухленото огнище отстрани, до къщата. Събори се първото лято, когато бях тук. Не разбираше много от зидария. Но го построихме отново.
Когато завиха зад ъгъла, тя видя Етан и Сет, застанали до голяма тенджера над открития огън в несръчно иззиданото огнище. Димът се издигаше нагоре, а от поставената на земята голяма тенджера се дочуваше дращене и трополене на щипци.
Анна отмести погледа си.
— Знаеш ли, мисля, че и аз съм малко чувствителна.
Отстъпи назад и насочи поглед към водата. Когато чу да се извисява развълнуваният глас на Сет, Кам се засмя.
— Ще ги пускаш ли сега? Олеле, Боже, мамичката му, толкова е гаднярско…
— Казах му да внимава тази вечер как ще говори, но всъщност още не знае, че си тук.
Тя само поклати глава.
— Съвсем нормално е. — Леко трепна, когато чу изтрополяването и възклицанията на Сет, изразяващи едновременно отвращение и удоволствие. — И мисля, че това, което става зад ъгъла, е достатъчно дивашко, за да го изпълва с възхищение. — Бързо вдигна ръка към косата си, когато усети леко подръпване.
— Харесва ми спусната. — Кам захвърли фибата, която беше измъкнал.
— Искам да е прибрана — кротко отвърна тя и тръгна към водата.
— Обзалагам се, че ще кръстосваме шпаги за всяко нещо. — Крадешком я погледна и отпи от бирата си, докато вървяха. — Сигурно ще е още по-интересно.
— Съмнявам се, че някой от нас ще се отегчава. Сет е на първо място, Кам. Говоря сериозно. — Замълча и се заслуша в шума на вълните. Отгоре на единия кол имаше голямо гнездо. Шамандурите се поклащаха от прилива. — Мога да му помогна, но е малко вероятно винаги да постигаме съгласие какво е добре за него. Важното ще бъде тази част да си остане съвсем отделно, когато стигнем до леглото.
Той едва не се задави с бирата си.
— Мога да го уредя.
Анна вдигна глава, когато една бяла чапла закръжи отгоре и се зачуди дали гнездото е нейно.
— Когато съм сигурна, можем да използваме моето легло. Апартаментът ми е по-уединен от твоята къща.
Кам потърка стомаха си в напразен опит да се успокои.
— Лейди, изобщо не си поплюваш, а?
— Защо да се преструваме? Ние сме зрели и необвързани хора. — Стрелна го с поглед. — Но ако си от тези, които предпочитат да се преструвам, че се дърпам, докато ме съблазниш, съжалявам.
— Не, нямам нищо против да е така. — Без игрички, без преструвки, без обещания… Откъде, по дяволите, се взе? — завърши очарован.
— От Питсбърг — отвърна весело и тръгна обратно към къщата.