— Нямах предвид това.
— Знам. Но ако възнамеряваш да спиш с мен, би трябвало да проявиш известен интерес към биографичните ми данни. Без игрички, без преструвки, без обещания. Това е добре. Но не лягам с непознати.
— Добре, какви са биографичните ти данни? — спря я, преди да влезе в къщата.
— На двайсет и осем години съм, неомъжена, от италиански произход. Майка ми… умря, когато бях на дванайсет години, и бях отгледана от баба ми и дядо ми.
— В Питсбърг.
— Точно така. Те са чудесни — старомодни, жизнени, любящи. Мога да правя страхотен червен сос — рецептата се предава в семейството ми от поколения. Преместих се в столицата веднага щом завърших колежа, работих там и направих няколко разработки. Но Вашингтон не е за мен.
— Твърде политически?
— Да, и твърде градски. Търсех нещо малко по-различно и така се озовах тук.
Кам огледа спокойния двор, спокойната вода.
— По-различно е от столицата, наистина.
— Харесва ми. Също така харесвам трилърите, сантименталните филми и всякаква музика, с изключение на джаз. Чета списанията отзад напред и не знам защо го правя. Макар да умея да общувам с различни хора, не харесвам големите светски сбирки. — Замълча. — Мисля, че засега това е достатъчно, а и чашата ми е почти празна.
— Изобщо не отговаряш на първоначалната ми представа за теб.
— Не? Аз пък мисля, че ти си точно такъв.
— Говориш ли италиански?
— Свободно.
Наведе се напред и прошепна в ухото й едно доста пиперливо и със сексуален подтекст предложение. Някои жени биха му ударили шамар, други биха се изкискали, а трети със сигурност биха се изчервили. Анна само издаде някакъв тих, гърлен звук.
— Произношението ти не е добро, но въображението ти е изключително — леко го потупа по рамото. — Не забравяй да ме попиташ отново някой друг път.
— Непременно ще го направя — промърмори Кам и я видя как се усмихва към Сет, който се появи с гръм и трясък иззад ъгъла на къщата.
— Здравей, Сет.
Той се спря, погледна я предпазливо и изрече:
— Аха, здрасти. Етан казва, че можем да ядем, щом кажете.
— Добре, умирам от глад. — Макар да знаеше, че все още не е спечелила доверието му, продължи: — Разбрах, че вчера си излизал с лодката.
Сет обвинително погледна към Кам.
— Аха и к’во?
— Аз никога не съм се возила — изрече бързо. Кам беше затаил дъх. — Кам предложи да ме вземе някой път с вас.
— Лодката е негова. — После Сет разгада мрачното изражение на младия мъж и сви рамене. — Разбира се, ще бъде готино. Трябва да ида да взема цял тон вестници, че да ги постеля на верандата. Така се ядели раци.
— Правилно. — И преди да успее да хукне, тя се наведе и прошепна в ухото му: — Имаме късмет, че не ги е варил Кам.
Това предизвика неговата бърза и несигурна усмивка, после той се обърна и се втурна в къщата.
ДЕСЕТА ГЛАВА
„Не е чак толкова зле за социален служител“ прецени Сет за Анна, след като се оттегли в стаята си под предлог, че ще пише есето срещу насилието. Вместо това се зае да рисува. В края на краищата имаше цяла седмица, за да напише тъпото домашно. Няма да му отнеме повече от два часа, ако се заеме сериозно. Което си беше шибана работа, но по-добре, отколкото да се остави да го отстранят от занятия заради дебелобузия Робърт.
Затвори очи и си представи тримата Куин, застанали в кабинета на директорката и вперили погледи във всемогъщата Мурфийлд. Беше толкова… готино, реши той и започна да нахвърля сцената в скицника си.
Ето… това е Филип в шикарния си костюм, идеално сресана коса и характерното си тясно лице. Изглежда като някой от реклама в списание, помисли си Сет, от онези, предлагащи разни неща, които само богаташите могат да си купят.
След това нарисува Етан, с напълно сериозно лице, косата му малко щръкнала, макар старателно да я беше сресал преди да влязат в училище. Изглеждаше точно такъв, какъвто си беше. Човек, който си изкарва хляба и прекарва живота си на открито.
А ето го и Кам, облечен небрежно и предизвикателен, с онзи упорит блясък в очите. Напъхал палци в предните джобове на джинсите си. Да-а, точно това е, реши Сет. Почти винаги заставаше така, когато се ядосаше. Дори и на грубата скица приличаше на човек, опитал почти всичко и решен да опита още много.
Накрая нарисува и себе си, опитвайки се да види онова, което виждат другите. Раменете му са прекалено слаби и кокалести, помисли си с известно разочарование. Но няма винаги да са такива. Лицето му е твърде дребно, но то също ще се промени. Един ден ще бъде по-висок и по-силен и няма да изглежда като някое недорасло хлапе.