Струваше му се странно. В съзнанието на Сет възрастните командваха положението — често с желязна ръка. Правят каквото си искат и когато си поискат.
— Защо направо не се преместиш някъде?
— Сегашното ми жилище е близо до работата и наемът е приличен. — Отново отправи поглед към прозореца. Всичко потъваше в сянка с падането на нощта. — Трябва да ми свърши работа, докато успея да си осигуря къща и двор. — Приближи се до прозореца привлечена от спокойната гледка. На изток примигваше първата звезда. Едва не си пожела нещо. — Някъде близо до водата. Като тази. Както и да е… — Извърна се и седна на ръба на леглото. — Исках само да се кача тук, преди да си тръгна, да видя дали има нещо, за което искаш да поговорим, или някакви въпроси, които искаш да ми зададеш.
— Не, нищо.
— Добре. — В действителност не беше очаквала да разговаря с нея свободно. И все пак. — Може би ще искаш да знаеш какво съм видяла тук. Какво е мнението ми. — Прие трепването на рамото му като съгласие. — Виждам едно домакинство само от мъже, които се опитват да решат как да живеят заедно и как да организират нещата. Четирима съвсем различни мъже, които се сблъскват на всяка крачка. Мисля също, че ще допуснат някои грешки и най-вероятно ще се дразнят и ще спорят помежду си. Но смятам, че ще се справят, защото всички го желаят — допълни с усмивка. — Всички искат едно и също нещо. — Стана и извади от куфарчето си визитна картичка. — Можеш да ми се обадиш винаги, когато поискаш. На гърба съм написала домашния си номер. Не виждам никаква причина за известно време да правя ново посещение — поне официално. Но мога да дойда за някоя рисунка на кучето. Успех с есето!
Когато тръгна към вратата, Сет откъсна портрета на Фулиш от бележника.
— Можеш да вземеш тази, ако искаш.
— Наистина ли? — Взе листа и го погледна сияеща. — Божичко, колко е сладък! Благодаря. — Момчето се отдръпна, когато се наведе да го целуне по бузата, но въпреки това тя леко го докосна с устни и след това се изправи. — Кажи лека нощ на Фулиш от мен.
Анна прибра рисунката в куфарчето си, докато слизаше надолу. Филип свиреше на пианото някакъв блус. Още едно умение, на което завиждаше. За нея бе непрестанно разочарование фактът, че не притежава никакъв талант.
Етан никъде не се виждаше, а Кам крачеше неспокойно из всекидневната.
Помисли си, че това може да е доста типична ситуация за тримата мъже — Филип, който запълва изискано времето си, Етан — излязъл да свърши някаква работа, и Кам, изразходващ излишната си енергия.
И момчето горе в стаята си, което нахвърляше скици и мечтаеше.
Кам вдигна очи и когато погледите им се срещнаха, горещата топка заседна право в слабините й.
— Господа, благодаря ви за чудесната вечеря.
Филип стана и протегна ръка, за да поеме нейната.
— Ние трябва да ти благодарим. Твърде много време измина, откакто не сме имали красива жена на вечеря. Надявам се, че ще дойдеш отново.
„О, този е наистина любезен“ — реши тя.
— С удоволствие. Кажете на Етан, че е гений на раците. Лека нощ, Кам.
— Ще те изпратя.
Разчиташе на това.
— Първото нещо — заговори, след като излязоха навън — от това, което виждам, е, че за Сет се полагат добри грижи. Има необходимият контрол, хубав дом, подкрепа в училище. Нуждае се от нови обувки, но с десетгодишните момчета е така.
— Обувки? Какво му е на обувките?
— Независимо от това — продължи тя и се извърна, щом стигнаха до колата й — всички вие трябва да се приспособите към ситуацията, а няма никакво съмнение, че Сет е доста объркан. Подозирам, че е бил подложен на физически и може би сексуален тормоз.
— За това и сам се досетих — рязко изрече Кам. — Тук няма да се случи.
— Знам. — Постави ръка на рамото му. — Ако имах и най-малкото съмнение по този въпрос, нямаше да е тук. Кам, той има нужда от професионални консултации. Всички имате нужда.
— Консултации? Глупости! Нямаме нужда да си изливаме душите пред някой нископлатен местен психиатър.
— Много от нископлатените местни психиатри са изключително добри — язвително подхвърли тя. — Тъй като самата аз съм завършила психология, бих могла да мина за нископлатен, провинциален психиатър и съм много добра в работата си.
— Чудесно. Разговаря с него, разговаря и с мен. Значи сме получили консултации.
— Не упорствай! — продължи да говори спокойно, защото знаеше, че това ще възпламени гневните искрици в очите му. Напълно справедливо, след като той беше успял да я ядоса.
— Не упорствам. Съдействам ти от самото начало.