— Поставили сте добро начало, но един професионален психиатър ще ви помогне да погледнете под повърхността и да се справите с корена на проблемите.
— Нямаме никакви проблеми.
Не беше очаквала толкова упорита съпротива, но сега установи, че е трябвало.
— Разбира се, че имате. Сет се страхува, когато го докосват.
— Не се страхува да позволява на Грейс да го докосва.
— Грейс? — замислено присви устни Анна. — Грейс Мънроу от списъка, който ми даде?
— Да, сега тя се занимава с домакинството и той я харесва. Може дори да е малко влюбен.
— Това е хубаво, здравословно. Но е само начало. Когато злоупотребяват с едно дете, у него остават белези.
Защо, по дяволите, изобщо говорят за това, запита се Кам. Защо говорят за психиатри и се ровят в стари рани, когато единственото, което му се искаше, бяха няколко минути безгрижен флирт с хубава жена?
— Моят старец ме пребиваше до смърт. И какво? Оцелях. — Мразеше да си спомня, мразеше да стои в сянката на къщата, превърнала се в негово светилище, и да си спомня. — Майката на момчето го е тупала. Е, няма да й се удаде повече такава възможност. Тази глава е приключена.
— Никога не е приключена — търпеливо изрече Анна. — Каквато и нова глава да започнеш да пишеш, тя винаги има някаква връзка с предишната. Сега ти препоръчвам консултации и ще впиша същите препоръки в доклада си.
— Давай! — Не можеше да обясни защо се вбесява от самата мисъл за това. Знаеше, че по-скоро ще умре, ако поиска от себе си или от братята си отново да отворят тези отдавна заключени врати. — Можеш да препоръчваш каквото си искаш. Това не значи, че трябва да го направим.
— Трябва да направите най-доброто за Сет.
— Откъде, по дяволите, знаеш кое е най-доброто?
— Това ми е работата — отвърна вече хладно, макар че кръвта й започваше да се сгорещява.
— Работата? Имаш диплома от колежа и цял куп формуляри. Ние сме тези, които са го преживели, които го преживяват. Не си го изпитала. Нищо не знаеш за това, не знаеш какво е да ти размажат физиономията и да не си в състояние да го спреш. Да търпиш някакъв тъп бюрократ от областта да се разпорежда с живота ти.
Не знае? Помисли си за тъмния, пуст път, за ужаса. За болката и писъците. „Не можеш да си позволяваш лично да се ангажираш“ — напомни си тя, макар че стомахът й се сви.
— Мнението ти за моята професия беше кристално ясно от момента на първата ни среща.
— Точно така, но ти съдействах. Информирах те за всичко и всички предприехме някакви стъпки, за да се получи. — Отново пъхна палци в предните джобове. — Но никога не е достатъчно. Все има още нещо.
— Ако нямаше още нещо — отвърна тя, — нямаше да се дразниш толкова.
— Разбира се, че се дразня. Тук се скъсваме от работа. Току-що отказах участие в най-голямото състезание в кариерата ми. На ръцете ми виси хлапе, което в един момент се отнася към мен, като че ли съм най-големият му враг, а в следващия — като че ли съм неговият спасител. Мили Боже!
— И е по-трудно да бъдеш спасител, отколкото враг.
„Откъде, по дяволите, знае толкова много?“ — с нарастващо раздразнение си помисли той.
— Казвам ти, че най-доброто за детето, за всички нас, е да ни оставят на мира. Има нужда от обувки, ще му купя проклетите обувки.
— А какво ще направиш по въпроса за страха му да бъде докосван, дори по съвсем естествен начин, от теб и от братята ти? И лек за страха ли ще му купиш?
— Ще го преодолее — упорито заяви Кам.
— Да го преодолее? — От обзелата я ярост леко заекваше. После думите й се изляха като буен поток, а в очите й имаше дълбоко стаена болка. — Защото така ти се иска на теб? Защото ти ще му кажеш да го направи? Знаеш ли какво означава да живееш с подобен ужас? С подобен срам? Да го държиш стаен в себе си и дори когато някой, който те обича, иска да те прегърне, винаги да се прокрадва по някоя капка от тази отрова? — Издърпа вратата на колата и захвърли куфарчето вътре. — Аз знам. Съвсем точно. — Кам я сграбчи за рамото, преди да успее да влезе в колата. — Махни си ръцете от мен!
— Почакай за момент.
— Казах да си махнеш ръцете от мен.
Понеже цялата трепереше, той го направи. По някое време, докато траеше спорът им, професионалното й възмущение беше прераснало в лична ярост. Той не беше забелязал промяната.
— Анна, няма да те пусна да седнеш зад волана в това състояние. Наскоро загубих човек, когото обичах, и няма да го допусна отново.
— Добре съм — изрече с дълбока въздишка. — В състояние съм да стигна до дома. Ако желаеш да обсъдим спокойно въпроса за консултации, можеш да ми се обадиш в службата за среща.
— Защо не се поразходим? И двамата имаме нужда да се поуспокоим.