— Аз съм напълно спокойна. — Пъхна се в колата и почти притисна пръстите му с вратата. — Но ти можеш да се поразходиш — направо от кея.
Изруга, когато тя потегли. За миг си помисли да я догони, да я издърпа от колата и да я накара да довършат проклетия си спор. Следващата му мисъл беше да си влезе в къщата и да го забрави. Да забрави нея.
Но си спомни наранения поглед, появил се в очите й начина, по който звучеше гласът й, когато каза, че знае какво е да се страхуваш, да се срамуваш.
Била е наранена, осъзна Кам. И в този момент забрави за своите проблеми.
Анна затръшна вратата на апартамента, свали обувките си и ги запрати в другия край на стаята. Не беше от тези, които бързо избухват и лесно им минава. Гневът й тлееше, клокочеше, надигаше се и след това изригваше.
Пътуването до вкъщи изобщо не я беше охладило — само беше осигурило време на надигащите се чувства да стигнат връхната си точка.
Захвърли куфарчето на дивана, свали сакото си и го метна отгоре. Невеж, твърдоглав, тесногръд мъж. Притисна юмруци към слепоочията си. Какво я беше накарало да си помисли, че може да постигне разбирателство с него? Защо бе решила, че го желае?
Когато чу почукването на вратата, тя настръхна. Предполагаше, че съседката й ще иска да си поговорят. Не беше в настроение за това.
Решена да се преструва, че не е чула, доколкото доброто възпитание го позволяваше, започна да измъква фибите от косата си.
Почукването се повтори, този път по-силно.
— Хайде, Анна. Отвори проклетата врата.
Остана на мястото си с втренчен поглед, а ушите й запищяха от изумление и ярост. Този мъж я бе проследил до дома й? Имаше нахалството да дойде чак до вратата й и очакваше, че ще го приеме с радост.
Вероятно си мисли, че е толкова заслепена от страст, та ще се отдаде на бурен секс на пода във всекидневната. Е, очаква го изненада.
Решително се приближи до вратата и я отвори.
— Кучи син!
Кам погледна зачервеното й, яростно лице, буйните, разпуснати коси, очите, искрящи от жажда за мъст, и реши, че несъмнено е страшно извратено да намира всичко това за много възбуждащо.
Но какво би могъл да стори?
Погледна към стиснатите в юмруци ръце.
— Давай — подкани я. — Но ако ме цапардосаш, ще трябва да напишеш есе от петстотин думи върху насилието в нашето общество.
Тя издаде тихо, заплашително ръмжене и се опита да затръшне вратата. Но той беше достатъчно бърз и силен, за да я задържи отворена.
— Исках да се убедя, че си стигнала невредима у дома — изрече, докато двамата се бореха с вратата. — И понеже се намирах наблизо, помислих, че трябва да се кача.
— Искам да се махнеш. Да се махнеш много надалече. Всъщност искам да идеш чак в ада.
— Ясно. Но преди да поема на път, ми дай пет минути.
— Според мен вече ти отделих предостатъчно от времето си.
— Какво са тогава още пет минути? — И за да разреши спора, задържа вратата с една ръка, което тя намери за вбесяващо, и пристъпи вътре.
— Ако не беше Сет, още сега щях да повикам ченгетата и да видя задника ти зад решетките.
Той кимна. От опита си с разгневени жени знаеше, че има моменти, когато трябва да бъде внимателен.
— Аха, и това го разбрах. Слушай…
— Не съм длъжна да те слушам. — Силно го блъсна в гърдите. — Ти си циник, твърдоглав и си съвсем объркан, така че не е нужно да те слушам.
— Не аз съм объркан — ядно отвърна той, — а ти. Знам…
— Абсолютно всичко — прекъсна го тя. — Пристигаш, след като си кръстосвал по целия свят, за да се правиш на недосегаем смелчага и изведнъж знаеш всичко за това, кое е най-добро за едно десетгодишно дете, което познаваш едва от месец.
— Не съм се правил на недосегаем смелчага. Превърнал съм го в професия! — вбеси се той. — И то дяволски добра. И знам какво е най-добре за детето, защото съм с него ден и нощ. Ти си прекарала само няколко часа с него и вече си въобразяваш, че можеш да се справиш по-добре. Това са направо глупости!
— Това ми е работата.
— Тогава би трябвало да знаеш, че всеки случай е различен. Може би някои хора са готови да излеят душата си пред непознат и да се оставят да им анализират сънищата. — Беше го обмислил внимателно по пътя си насам. Беше решен да остане напълно разумен. — Няма нищо лошо, ако за теб това върши работа. Но не можеш да поставяш всички под общ знаменател. Трябва да се съобразяваш с обстоятелствата и личностите и да направиш съответните уточнения.
Тя се задъха от гняв.
— Не поставям под общ знаменател хората, на които съм избрана да помогна. Проучвам и преценявам и, дяволите да те вземат, не ми е безразлично! Не съм някакъв бюрократ. Аз съм подготвен социален работник с повече от шест години опит и получих точно такова образование и такъв опит, защото съвсем точно знам какво е да си от другата страна, да бъдеш наранен, уплашен, сам и безпомощен. И никой, чийто случай е даден на мен, не е просто име. — Гласът й пресекна и тя млъкна от изумление. Бързо отстъпи назад, притиснала едната ръка върху устата си, а другата вдигна, за да му даде знак да се маха. — Махай се — успя да отрони. — Махай се от тук веднага!