Разбра какво следва и се почувства зле.
— Може би трябва да седнеш.
— Не, добре съм. Тя смяташе, че трябва вода за радиатора — продължи Анна. Очите й се замъглиха, докато се връщаше назад. Спомняше си колко беше топло, колко тихо и как луната ту потъваше, ту отново се показваше иззад рехавите облачета. — Щяхме да стигнем на стоп до най-близката къща и да видим дали не можем да получим помощ. Зададе се някаква кола и спря. Вътре имаше двама мъже. Единият се наведе и попита какво се е случило. — Вдигна чашата с кафе, отпи. Сега ръцете и вече бяха спокойни. Можеше да го разкаже още веднъж, да го преживее още веднъж. — Спомням си как майка ми стисна ръката ми, как ме улови толкова силно, че ме заболя. По-късно си дадох сметка, че се е уплашила. Бяха пияни. Каза нещо, че просто отиваме до брат й, че сме добре, но те слязоха от колата. Избута ме зад себе си. Когато първият я сграбчи, тя ми извика да бягам. Но не можех. Не бях в състояние да помръдна. Той се смееше и я опипваше, а тя го отблъскваше. А когато я завлече встрани и я повали на земята, аз изтичах и се опитах да й помогна. Но естествено не можех, а другият мъж ме вдигна и ми разкъса блузата.
Беззащитна жена и безпомощно дете. Ръцете на Кам се свиха в юмруци, докато тялото му се разтърси едновременно от гняв и безсилие.
— Продължаваше да се смее — тихо изрече Анна. — Съвсем ясно видях лицето му един или два пъти. Сякаш беше замръзнало пред очите ми. Чувах писъците на майка ми, как ги моли да не ми причиняват зло. Той я изнасилваше, чувах го как я изнасилва, но тя продължаваше да ги моли да ме оставят. Но изглежда е видяла, че това няма да стане, и започна да се бори с всички сили. Чувах как мъжът я удря, как й крещи да млъкне. Струваше ми се, че не е истина — дори когато ме изнасилваше, пак ми се струваше, че не може да е истина. Просто един ужасен сън, който продължава и продължава… Когато свършиха, двамата се качиха в колата си и заминаха. Просто ни оставиха там. Майка ми беше в безсъзнание. Беше я ударил лошо. Не знаех какво да правя. Казаха, че съм изпаднала в шок, но не си спомням нищо, докато не се озовах в болницата. Майка ми така и не дошла в съзнание. Два дни останала в кома, след това умря.
— Анна, не знам какво да ти кажа. Какво може да се каже.
— Не ти го разказвам, за да ми съчувстваш — отвърна тя. — Беше на двайсет и седем, една година по-млада, отколкото съм аз сега. Беше преди много време, но човек не забравя. Никога не се изличава напълно. И аз помня всичко, което се случи през онази нощ, всичко, което вършех след това — когато отидох да живея при баба и дядо. Правех всичко възможно, за да им причиня мъка, да причиня мъка на себе си. Това беше моят начин да се справя с онова, което ми се беше случило. Отказах да се срещна с психиатър — продължи уверено. — Нямах намерение да говоря с някакъв си психиатър. Вместо това предпочетох съпротивата, търсех си неприятности, намирах ги. Отдадох се на безразборен секс, вземах наркотици, бягах от къщи и се сблъсках със социалните служители и системата. — Вдигна сакото си и внимателно го сгъна. — Мразех всички, а най-много себе си. Аз поисках да отидем във Филаделфия. Аз бях причината да сме там. Ако не бях с нея, тя можеше да се отърве.
— Не. — Искаше да я докосне, но се боеше. Не защото изглеждаше слаба — не беше така. Изглеждаше невероятно силна. — Не, не трябва да се обвиняваш за нищо.
— Чувствах вина. И колкото повече я чувствах, толкова повече се нахвърлях срещу всички и всичко.
— Понякога само това можеш да направиш — продума той. — Да се съпротивляваш, да избягаш, докато всичко приключи.
— Понякога няма на какво да се съпротивляваш и няма къде да избягаш. Три години използвах случилото се през онази нощ, за да правя каквото ми хрумне. — Отново погледна към Кам с бързо и иронично повдигане на веждите. — Не бяха добри хрумвания. Мислех, че съм доста корав камък, докато не се озовах в пандиза. Но отговорничката по моя случай беше упорита. Притискаше ме, разпитваше ме и не ме оставяше на мира. И тъй като не се отказа от мен, успя. А понеже баба и дядо не ме изоставиха, аз го преодолях. — Внимателно преметна сакото на облегалката на дивана. — Можеше да е различно. Можех да бъда просто поредният провален случай в статистиката на системата. Но не станах.