— Защото всички сме вътре. Старият хангар на Клеърмонт се дава под наем, нали така? Трябва ни помещение, ако ще правим лодки. Трябва да уредим сделката.
— Глупости — изрече Филип, докато свиваше по Маркет Стрийт в Сейнт Крие.
— Не можеш да започнеш работа, ако нямаш работно помещение — възрази Кам. Намираше този факт за неоспоримо логичен. — Така че му хвърляме едно око, договаряме се с Клеърмонт и започваме.
— Разрешителни, такси, материали. Поръчки, за Бога! — заизрежда Филип. — Оборудване, реклама, телефон, факс, счетоводство.
— Погрижи се тогава — безгрижно сви рамене Кам. — Веднага щом подпишем договор за наем и купим обувки на хлапето, можеш да се заемеш със следващото, каквото там е нужно.
— Значи аз мога да се заема? — възмути се Филип, а Сет измърмори, че нямал нужда от проклетите обувки.
— Етан осигури първата ни поръчка, аз разузнах за помещението. Ти се грижиш за бумагите. А ти вземаш проклетите обувки — допълни към Сет.
— Не знам как така ти стана шеф на всички.
Кам мрачно се усмихна.
— Аз също.
Постройката на Клеърмонт всъщност не беше хангар, но по размери отговаряше, В средата на XVIII век тук е било тютюнев склад. След войната британските кораби вече не пътували до Сейнт Крие, натоварени с най-различни стоки. Процъфтяващите предприятия фалирали.
Съживяването в края на XIX век дошло направо от залива. С усъвършенстването на технологиите за консервиране и пакетиране се открива националният пазар за стриди и Сейнт Крие още веднъж изживява просперитет. И старият тютюнев склад се преоборудва в консервен цех.
После стридите се изчерпват и сградата се превръща в най-обикновен склад.
Отвън беше съвсем непретенциозен: избелели от слънцето и водата тухли, големи дупки в хоросана. Хлътнал, стар покрив, който отчаяно се нуждаеше от ремонт. Доколкото изобщо можеше да се похвали с прозорци, те бяха малки и невзрачни. Повечето бяха счупени.
— О, да, изглежда прекрасно! — язвително изрече Филип и паркира на изровения участък до сградата.
— Нужно ни е място — напомни му Кам. — Не е задължително да бъде красиво.
— Много добре, понеже това изобщо не се доближава до понятието.
Вече малко по-заинтригуван, Етан се измъкна от колата. Приближи се до най-близкия прозорец и с помощта на кърпата, която носеше в задния си джоб, поизтри мръсотията, за да може да надникне вътре.
— Мястото е хубаво. Има двойна врата отзад, рампа. Трябва малко да се ремонтира.
— Малко? — надникна през рамото му Филип. — Подът е прояден. Сигурно гъмжи от гадинки. Вероятно термити и гризачи.
— Това е добра идея — ще го споменем пред Клеърмонт — реши Етан. — Ще искаме да смъкне наема. — Чу издрънчаване на счупено стъкло и видя, че Кам тъкмо провира лакът през дупката в прозореца. — Май ще влизаме вътре.
— Проникване с взлом. — Филип само поклати глава. — Добро начало.
Кам издърпа мизерната ключалка на прозореца.
— Беше си счупен. Изчакайте ме за минутка. — Провря се вътре и изчезна.
— Жестоко — реши Сет и преди някой да успее да каже нещо, също се вмъкна след него.
— Добър пример му даваме — прокара ръка по лицето си Филип и му се прииска никога да не се беше отказвал от пушенето.
— Е, погледни на нещата така — и ти можеше да изкъртиш ключалката, но не го направи.
— Правилно. Слушай, Етан, трябва да помислим за това. Няма причини да не можеш — да не можем — да направим първата лодка при теб. Започнем ли веднъж с наемането на помещения, с подаването на молба за данъчен номер, вече се обвързваме.
— Какво най-лошо може да се случи? Да загубим малко време и малко пари. Струва ми се, че имам достатъчно и от двете. — Отвътре долетяха смеховете на Кам и Сет. — А може и да се позабавляваме, докато го правим.
Тръгна към входната врата, като знаеше, че Филип ще мърмори, но ще го последва.
— Видях плъх — доволно им съобщи Сет, след като Кам издърпа и отвори вратата. — Беше цяло чудовище.
— Плъхове. — Филип мрачно огледа тъмното помещение, преди да пристъпи вътре. — Прекрасно!
— Ще трябва да си вземем две-три женски котки — реши Етан. — Повече ги бива от мъжките.
Вдигна поглед нагоре и огледа високия таван. Пораженията от дъждовете ясно си личаха. Под тавана имаше галерия, но стъпалата дотам бяха счупени. Влагата, а вероятно и плъховете, бяха прояли изподраскания дървен под.
Необходимо беше основно почистване и ремонт, но мястото предлагаше добри възможности. Започна да прави планове.
Мирисът на дърво изпод триона, тръпчивата миризма на смазочно масло, ударите на чук върху пирони, проблясването на месинг, поскърцването на въжета. Вече виждаше как слънчевите лъчи ще падат през новите чисти прозорци върху скелета на платноходката.