— Добре — настани се обратно Филип и се сдържа да не потърка ръце. Пред насладата от изкуството за преговаряне забрави всичките си възражения по техния план. — Нека да се договорим!
— Каква я свърших, по дяволите? — Трийсет минути по-късно Филип седна в джипа си и започна методично да удря глава във волана.
— Дяволски добра работа, бих казал — потупа го по рамото Етан. Този път беше стигнал до колата преди Кам и заемаше мястото на победителя на предната седалка. — Смъкна наполовина първоначалната му цена, накара го да се съгласи да плати за повечето поправки, ако ги направим сами, и така го омая, че се съгласи на — какво беше? — клауза за преразглеждане на наема, ако решим да сключим седемгодишен договор.
— Това място е истинска дупка. Ще платим дванайсет хиляди долара за година — без да се включват поддръжката и материалите — за една яма!
— Да, но сега тази яма е наша. — Доволен, Кам изпъна краката си или поне опита. — Издърпай малко седалката. Етан, смачкал съм се тук.
— Няма. Може би трябва да ме оставите у дома. Мога да започна да организирам нещата, а по-късно ще дойда в къщата.
— Отиваме на пазар — напомни му Кам.
— Не ми трябват никакви обувки — отново повтори Сет, но повече по навик.
— Ще ти вземем проклетите обувки и ще ти подстрижем проклетата коса, като сме тръгнали, а после всички отиваме в супермаркета.
— Предпочитам да ме ударят с тухла по главата, отколкото да ходя в супермаркета в събота — отпусна се на седалката Етан и издърпа ниско козирката на шапката си. Не можеше да понесе дори мисълта за това.
— Като почнеш да работиш по оная изгнила барака — обади се Филип, — има голяма вероятност да те удари цял тон тухли.
— Щом аз трябва да се подстригвам, тогава всички ще се подстрижат.
Кам стрелна е поглед войнствената физиономия на Сет.
— Мислиш, че това ти е демокрация? Глупости! Погледни действителността, хлапе. Ти си само на десет.
— На теб ще ти дойде добре — срещна очите му в огледалото Филип, докато караше на север извън града. — Косата ти е поизраснала.
— Млъквай, Филип! По дяволите, Етан, издърпай си седалката!
— Мразя супера. — Той предизвикателно изпъна крака и съвсем мъничко наклони седалката още по-назад. — Пълно е с народ. Пит, бръснарят, още си работи на онова място на Маркет Стрийт.
— Да бе, и всички, които излязат от там, приличат на оскубани пилци. — Отчаян, Кам силно блъсна седалката.
— Махни си крака от тапицерията ми — предупреди го Филип, — иначе ще вървиш пеша.
— Кажи му да ми направи малко място.
— Щом трябва да си купувам обувки, аз ще ги избера.
— Щом аз плащам за обувките, ще носиш каквото ти кажа и дори ще ти харесва.
— Ще си купя сам шибаните обувки. Имам двайсет долара.
Кам изсумтя, за да не се разсмее.
— Пак ти казвам да се върнеш към действителността, приятел. В днешно време не можеш да си купиш дори прилични чорапи за двайсетачка.
— Можеш, ако не държиш да са непременно с етикет на някой префърцунен дизайнер — подхвърли Етан. — Тук не ти е Париж.
— Ти от десет години не си си купувал прилични обувки — не му остана длъжен брат му. — И ако не издърпаш тази идиотска седалка, ще взема да…
— Престанете! — избухна Филип. — Престанете веднага или се кълна, че ще спра колата и ще ви укротя. О. Господи! — Вдигна ръка от волана и я прокара по лицето си. — Говоря също като мама. Забравете! Просто го забравете! Избийте се един друг. Ще хвърля телата на паркинга пред магазина и продължавам за Мексико. Ще се науча да плета рогозки и ще ги продавам на плажа в Козумел. Ще съм на спокойствие, на тишина. Ще си сменя името на Раул и никой няма да знае, че някога съм имал връзка с банда идиоти.
Сет се почеса по корема и се обърна към Кам:
— Винаги ли приказва така?
— Да, най-често. Понякога щял да се казва Пиер и щял да живее в мансарда в Париж, но е все същото.
— Откачалка — беше коментарът на момчето. Измъкна дъвка от джоба си и я пъхна в устата. Купуването на нови обувки се превръщаше в приключение.
Щяха да останат само с обувките, ако Кам не беше забелязал, че дъното на джинсите на Сет се е протрило. Не че го смяташе за много важно, уверяваше сам себе си. Но вероятно е най-добре, след като така и така са тук, да му вземат един-два чифта джинси.
Изобщо не се съмняваше, че ако Сет не се беше инатил толкова в пробването на джинсите, самият той изобщо нямаше да се види принуден да настоява за ризи, къси панталони и дори един анорак. А накрая някак си приключиха с три бейзболни шапки, фланелка на „Ориолс“ и светлоотражателно фризби.