Кучетата ги приветстваха с бурно и неудържимо въодушевление от мига, в който свиха по алеята. Щеше да е много мило, ако не беше фактът, че и двете воняха на умряла риба.
С много ругатни, блъскане и заплахи хората се вмъкнаха в къщата, като затвориха кучетата заедно с наранените им чувства отвън. Телефонът звънеше.
— Някой да го вдигне — проплака Кам. — Сет, занеси покупките горе, после иди да изкъпеш онези вонящи кучета.
— И двете? — Това го очароваше, но реши, че е по-добре да не го показва. — Откъде накъде аз трябва да го нравя?
— Защото аз ти казвам. — О, как мразеше да се налага да използва такива неубедителни и типични за възрастните доводи. — Маркучът е отзад. Господи, искам бира!
Но понеже нямаше сили дори за това, той се отпусна на най-близкия стол и впери очи в пространството. Ако още веднъж през този живот му се наложи да посети супермаркета, обеща си мислено, просто ще си пусне един куршум в главата и с това ще приключи.
— Беше Анна — осведоми го Филип, след като се върна във всекидневната.
— Анна? Събота вечер! — Простена: — Имам нужда от кръвопреливане.
— Помоли да ти кажа, че тя ще се погрижи за вечерята.
— Добре, чудесно. Трябва да се съвзема. Хлапето е твое и на Етан за тази вечер.
— На Етан — поправи го Филип. — Аз също имам среща. — Но се отпусна на един стол и затвори очи. — Още няма и пет часът, а единственото, което ми се иска, е да се пъхна в леглото и да потъна в забрава. Как го правят хората?
— Сега има достатъчно дрехи да изкара една година. Какво толкова лошо, ако го правим веднъж годишно?
Филип отвори едното си око.
— Има дрехи за пролетта и лятото. Ами какво ще правим, като дойде есента? Пуловери, палта, ботуши. И най-вероятно всичките неща, които му купихме днес, бързо ще му омалеят.
— Не можем да го допуснем. Трябва да има някакви хапчета или нещо друго, което да му даваме. А може пък и вече да си има палто.
— Пристигна почти само с дрехите на гърба си. На татко и този път не му се е наложило да стяга багаж.
— Добре, ще мислим за това по-късно. Много по-късно — притисна с пръсти очите си Кам. — Видя ли как го гледаше Клеърмонт? А онова отвратително святкане на кръглите му очички?
— Видях го. Ще разправя каквото си иска. Нищо не можем да направим.
— Мислиш ли, че хлапето знае нещо?
— Не знам какво знае Сет. Не мога да го разпитвам. Но ще отида да се видя с детективите в понеделник. Ще опитаме да открием майката.
— Търсиш си неприятности.
— Вече си имаме. Единственият начин да се оправим е да съберем информация. Ако се окаже, че Сет е кръвен син на татко, ще се оправяме и с това.
— Татко не би засегнал мама по този начин. Бракът не беше формалност за тях. Беше най-важното нещо. И бяха непоклатими.
— Ако е кръшнал, сигурно й е признал. — Филип твърдо вярваше в това. — И сигурно са се разбрали по този въпрос. Тази част от живота им не беше наша работа и сега нямаше да е наша работа, ако не беше Сет.
— Той не би кръшнал — решително промърмори Кам.
— Едно нещо ще ти кажа, което съм разбрал от тях. Ожениш ли се, изречеш ли онази клетва, точка. Предполагам, че затова и тримата още сме сами в живота.
— Може би. Но не можем да пренебрегнем приказките, догадките. А ако застрахователната компания откаже да изплати полицата на татко, и четиримата ще бъдем поставени на тясно. Особено след като току-що подписахме договор за наем на онази преизподня.
— Ще се оправим. Късметът започва да е на наша страна.
— О? — възкликна Филип, докато Кам се изправяше. — И как го разбра?
— Защото ми предстои да прекарам вечерта с една от най-сексапилните жени на планетата. И възнамерявам да извадя голям късмет. — Тръгна към стълбите и подхвърли през рамо: — Недей да чакаш, братко!
Когато влезе в стаята си, Кам чу шум откъм задния двор. Приближи се до прозореца и погледна надолу към Сет и кучетата. Саймън седеше стоически, докато момчето го сапунисваше. Фулиш обикаляше в кръг като обезумял и лаеше едновременно възбуден и ужасен при вида на захвърления в тревата маркуч, от който се лееше вода.
Естествено, детето беше с чисто новите си обувки, които вече бяха мокри и изкаляни. То се смееше щастливо.
Не знаеше, че момчето може да се смее така. Не знаеше, че може да изглежда така — щастливо, младо и глупаво.
Саймън се изправи, разтърси се яростно и разпръсна навсякъде вода и сапун. Сет отстъпи назад, но се подхлъзна на влажната трева и падна по гръб. Продължи да се превива от смях, а в това време двете кучета се нахвърлиха отгоре му. Сборичкаха се сред водата, калта и сапуна.