Кам стоеше и ги наблюдаваше с усмивка.
Сети се за видяното в двора, когато пое по коридора към апартамента на Анна. Искаше да й разкаже по време на вечерята и смяташе, че то ще я трогне не по-малко от интимна вечеря на свещи в някой ресторант.
Надяваше се за това да спомогнат и розите, които беше купил от магазина. Готов бе да се обзаложи, не Анна Спинели има слабост към жълтите рози.
Преди да успее да почука на вратата й, тази от другата страна на коридора се отвори.
— Здравейте, вие трябва да сте новият приятел.
— Здравейте, госпожо Харделман. Видяхме се преди няколко дни.
— Не, не сме се. Видели сте сестричката.
— О! — усмихна се предпазливо. Изглеждаше точно като жената, която се беше показала на вратата предния път, дори беше със същия розов халат. — Ами… как сте?
— Донесли сте й цветя? Това ще й хареса. Обожателите ми винаги ми носеха цветя, а моят Хенри — Бог да благослови душата му! — винаги през май ми купуваше люляк. Помислете си за люляк следващия месец, млади човече, ако Анна ви разреши да идвате и тогава. Повечето ги разкарва, но вас може би ще задържи.
— Да. — Успя да се усмихне, макар че сърцето му спря при думичката „задържи“. — Може би. — Импулсивно измъкна една от розите и й я подаде с лек, изискан жест.
— О! — На сбръчканите й страни изби лека моминска руменина. — О, Боже мой! — Очите й заблестяха от удоволствие. — Колко мило! Колко прелестно! Ех, ако бях четирийсетина години по-млада, щях да се боря с Анна за вас — намигна му закачливо. — И щях да спечеля.
— Без съмнение — отвърна й също с бързо намигване и е усмивка. — А, и поздравете… сестричката.
— Приятно прекарване тази вечер. Вървете да танцувате — добави, докато затваряше вратата.
— Добра идея — промърмори на себе си Кам и почука. Когато тя отвори, изглеждаше толкова секси и той реши, че танцът трябва да започне незабавно. Грабна я в ръце и я завъртя в ритъм на една от класическите мелодии на Брус Спрингстийн. После я пусна, а тя се разсмя и залитна.
— Здрасти, значи — усмихна се, доволна от мимолетното замайване. — Чакай да се съвзема. Загубих равновесие.
— Точно така те искам — загубила равновесие. — Сведе устни към нейните.
Главата й се завъртя и тя се вкопчи в раменете му.
— Вратата още е отворена — едва продума и замахна с ръка, за да я захлопне.
— Добра идея. — Изправи я бавно, без устните му нито за миг да престават да хапят нейните. — Съседката ти каза, че трябва да те заведа на танци.
— О! Това ли беше то?
— Това беше само опит. — Улови долната й устна между зъбите си, подръпна я, пусна я. — Искаш ли едно танго, Анна?
— Мисля, че е по-добре да го пропуснем. — Но притисна ръка към сърцето си, докато се освобождаваше от ръцете му. — Донесъл си ми цветя — зарови лице в тях. — Реши, че си падам по розите, а?
— Аха.
— Прав си — засмя се тя. — Ще ги сложа във вода. Ти можеш да налееш виното. Оставила съм го на плота. И чашите са там.
— Добре, ще… — Погледна нататък и видя лъскава тенджера върху печката и голяма чиния на масата. — Какво е това?
— Вечеря. — Клекна пред един от шкафовете в кухнята, за да потърси ваза. — Филип не ти ли предаде съобщението ми?
— Помислих, че имаш предвид някое място, където искаш да отидем, и че ще направиш резервация. — Взе една фарширована гъба от подноса, опита я и въздъхна от удоволствие. — Не ми хрумна, че ще готвиш за мен.
— Обичам да готвя — отвърна тя, докато пълнеше с вода бледорозова ваза. — А и исках да бъдем сами.
Той преглътна с усилие.
— Това трудно може да се оспори. Какво ще ядем?
— Лангини с прочутия червен сос на фамилията Спинели.
Обърна се, за да поеме чашата мерло. Лицето й беше леко зачервено от топлината в кухнята. Роклята, която беше избрала, имаше цвят на узряла праскова и подчертаваше тялото и като ръка на любовник. Косата й беше пусната и накъдрена, а червилото на устните й беше със съшия цвят като виното, от което отпиваше.
Кам реши, че ако иска да разговарят, по-добре да стои от другата страна на плота.
— Ухае невероятно.
— На вкус е още по-добре. — Кръвта й кипеше. Начинът, по който я беше погледнал, само този единствен дълъг, напрегнат и преценяващ поглед, преди да се усмихне, пробуди желанието й. Импулсивно посегна зад себе си и изключи пламъка под тенджерата. И без да изпуска Кам от очи, заобиколи плота. — Аз също. — Остави чашата си, после взе неговата и я постави на плота. Отметна коса назад, вдигна лице към него и бавно се усмихна. — Опитай ме.