ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Кръвта му вече бушуваше, докато пристъпваше към нея. Вгледа се очите й.
— Няма да се задоволя само с опитване. Бъди сигурна!
Понякога, реши тя, трябва да следваш инстинктите си, желанията си. В този момент нейните бяха съсредоточени към този мъж.
— Нямаше да си тук, ако не бях.
Постави ръце на ханша й. Това не беше някоя тънка като молив манекенка с тяло на момче, а истинска жена. И той я желае.
— Обичаш ли да залагаш, Анна?
— От време на време.
— Да хвърлим заровете!
Властно я привлече към себе си, от което дъхът и секна. Устните му се впиха в нейните. Целувката им бързо стана неудържима и ненаситна. Тихото, хищно ръмжене, надигнало се в гърлото й, се качи право в главата му подобно на силно уиски.
Измъкна ризата му от панталона, после ръцете и се спуснаха отдолу. Стенейки от удоволствие, започна да го гали, докато тялото му сякаш пламна под пръстите й, а мускулите му се втвърдиха като стомана.
Желаеше тези мускули да премерят сила с нейните.
Кам потърси ципа на роклята й и тя се разсмя беззвучно, притиснала устни към гърлото му.
— Няма цип. — Захапа брадичката му. — Трябва да я… смъкнеш.
— Господи! — Издърпа прилепналата ластична материя от раменете й. Леко я захапа, увлечен от неудържимото желание да усети вкуса на плът, на нейната плът.
Извиваха се като танцьори, макар че ритъмът им не съвпадаше с мечтателната прелюдия на Шопен. Той свали обувките си. Тя трескаво разкопча ризата му. Главата му се завъртя, когато се блъснаха във вратата на спалнята. Тя отново се засмя, но смехът и премина в стон, когато издърпа роклята й до кръста, наведе глава и започна да я хапе точно над черната дантела на сутиена.
Езикът му се плъзна под нея, за да си играе и вкусва, докато коленете й се подкосиха, а главата й се изпълни с ослепителни светлини и цветове. Знаеше си, че той може да го направи — да я доведе до ръба между разума и лудостта. Искаше го. Нещо повече, искаше да вземе там и него със себе си.
Желанието им беше огромно, безмилостно неудържимо, безразсъдно примитивно. А засега и за двамата това бе всичко, което имаше значение.
Шепнейки нещо несвързано, издърпа ризата му и заби нокти в стегнатите му рамене. Гърдите му бяха широки и твърди, тялото — горещо и гладко под неспокойните й ръце. Имаше белези — под рамото, на гърдите. Тяло на човек на риска, помисли си тя, на мъж, който играе за победа.
Той бързо разкопча сутиена и остави едрите й гърди да изпълнят алчните му ръце. Беше великолепна: със златиста кожа и щедри форми. Намираше тялото й за съвършено. Същевременно то беше възбуждащо истинско, нежно и стегнато, гладко и уханно. Искаше да се зарови в нея, но когато тя подръпна копчето на панталона му, само поклати глава.
— Ъ-ъ. Искам те в леглото. — Насочи ръцете й нагоре, докато обхванаха врата му, после допря устни до нейните, докато целувката им стана дива и шеметна. — Искам те под мен, върху мен, до мен.
Тя изрита едната си обувка, като се опитваше да пази равновесие, докато се отправяха към леглото.
— Искам те в мен. — Изрита и другата, докато се стоварваха върху матрака.
Най-напред се прехвърли отгоре му и го възседна. Вътре почти не проникваше светлина. Само бледо сияние от залязващото слънце се прокрадваше през прозорците. Сенките потрепваха. Устните й бяха жадни, ненаситни, обсипваха с целувки лицето и шията му. Макар че и преди беше пожелавала мъже, сега бе обзета от някакъв жесток и първичен глад, който никога досега не беше изпитвала. Ще го вземе, бе всичко, което можеше да си помисли, ще вземе, каквото иска, и ще облекчи тази почти непоносима нужда.
Когато се изви назад и горната част на тялото и се очерта в сумрака, той затаи дъх. Пожела я със сила, каквато не помнеше да е изпитвал към нещо или към някого. Желанието да вземе, да притежава, да има, изригна мощно в тялото му.
Надигна се, сграбчи косата й, изви главата й назад, за да открие шията и за устните си. Може да има всичко с нея. Ще има всичко.
Беше по-груб, отколкото възнамеряваше, когато я обърна по гръб. Дишането й бе учестено, очите й бяха тъмни и бляскави — такива очи, помисли си той, в които мъжът би могъл да се удави. Косата й беше черна коприна върху бронзовата покривка. Уханието и беше като предизвикателна покана, като безмълвна молба.
„Вземи ме — сякаш казваше. — Ако смееш.“
— Мога да те изям — прошепна той и още веднъж притисна устни върху нейните.
Задържа я под себе си, защото знаеше, че ако успее да се освободи, всичко ще приключи твърде скоро. Бързо, Господи, да, искаше го бързо, но не искаше да свършва. Помисли си, че би могъл да преживее живота си точно тук, в това легло, с тръпнещото тяло на Анна под своето.