Тя се изви под него, когато пое зърното и в устата си. Усещаше неравномерните удари на сърцето й, докато със зъби, език и устни доставяше наслада и на двамата.
Когато се изпълни с нея, когато се засити с нея, освободи ръцете и да докосват и да бъде докосван.
Претърколиха се по леглото, задъхани, яростно отстранявайки дрехите, които бяха преграда между телата им. Дишането им бе учестено и накъсано, примесено с полувъздишки и тихи стонове, с които изразяваха вихрена възбуда и безумна наслада.
Потрепера под ръцете му, почти изплака, докато всяка нова вълна на удоволствие пронизваше тялото й. Искаше да причини и на него същата пронизваща и раздираща болка.
Ръката му я обхвана: тя беше гореща, влажна и готова. Тялото и се изви, ноктите й се впиха в гърба му, докато цялото и същество изригна в кулминацията.
След това двамата полудяха.
Щеше да си спомня само битката за още и още. Див животински секс, безумен копнеж за съвкупление. Търсещи ръце се плъзгат по влажното тяло, жадни уста търсят жадни уста. Отново достигна оргазъм и викът и на освобождение беше почти ридание — израз на тържество и безпомощност.
Въпреки мрака той я виждаше. Блясъкът на тъмните и очи, пищната извивка на красивите устни. Кръвта бучеше в главата му, в сърцето му, в слабините му. Можа да си помисли само „сега“ и навлезе дълбоко в нея.
Пред очите му причерня, зави му се свят. В един разтърсваш миг останаха така съединени. Дори не осъзна как ръцете му търсят нейните и как пръстите им се преплитат.
После се задвижиха — препускане, сега вече изпълнено с бързина и настойчивост. Погледите им се срещнаха и не се отделиха. Видя как от възбуда очите й стават замъглени и непроницаеми. Чу стенанието да се откъсва от устните и миг преди да впие своите в тях, за да погълне звука.
Хълбоците и се движеха неуморно и така го тласкаха и довеждаха все по-близо до забравата. Гледаше я, гледаше я, докато желанието за облекчение се впи жестоко в слабините му. Тогава тялото й се стегна — изпъната струна от изумление и наслада.
Викът й бе това, което поглъщаше, когато се отпусна и полетя надолу в бездната.
Невъзможно бе да помръдне. Кам беше сигурен, че ако в този момент някой опре пистолет в тила му, просто ще си лежи и ще поеме куршума. Поне ще умре задоволен.
Не можеше да си представи по-добро място, където да се намира, от сегашното си положение — отпуснат върху изваяното тяло на Анна, с лице заровено в косите й. А ако останеше достатъчно дълго така, може би щеше да успее да събере сили да повторят всичко отначало.
Музиката отново се беше сменила. Разпозна изкусното преплитане на думи и мелодия в песента на Пол Саймън. Почти се унесе в дрямка, докато го подканяха да нарича певеца Ал.
— Ако заспиш върху мен, ще се наложи да те убия.
— Няма да заспя. Искам да те любя отново.
— О! — Прокара ръце надолу по гърба му. — Нима?
— Да. Дай ми само две-три минутки.
— С удоволствие. Ако можех да дишам.
— О! — Подпря се на лакти и сведе поглед към нея. — Съжалявам.
Тя само се усмихна.
— Не, не съжаляваш. Доволен си от себе си. Но аз също, така че всичко е наред.
— Беше страхотно.
— Страхотно — съгласи се тя. — Сега ще довърша вечерята. Ще ни трябва гориво, ако ще опитваме същото още веднъж.
Едновременно очарован и смутен, той поклати глава.
— Ти си невероятна жена, Анна. Никакви игрички, никакви преструвки. С този поглед би могла да накараш мъжете да се проврат и през иглени уши.
Побутна го лекичко, за да се освободи.
— Какво те кара да мислиш, че не съм го правила? Озова се точно там, където аз исках, нали така? — Усмихната, стана от леглото и тръгна гола към гардероба.
— Страхотно тяло имате, госпожице Спинели.
Хвърли поглед през рамо, докато се загръщаше в къс, червен халат.
— Ти също, Куин.
Отправи се към кухнята, като си тананикаше тихичко, докато отново включваше котлона и пълнеше тенджерата с вода за лангините. „Господи, колко е прекрасно — каза си — да се чувстваш така отпусната, раздвижена и освободена.“ Колкото и неразумно да беше от нейна страна да направи Камерън Куин свой любовник, резултатите оправдаваха всеки риск.
Беше я накарал да почувства всеки сантиметър от тялото си, както и всеки сантиметър от неговото. Накара я да усети, че е жива. А най-хубавото от всичко бе, помисли си, докато изваждаше хляба, че той явно я разбираше.
Прекрасно бе да е желана от мъж, да бъде задоволена от този мъж. Но душата й се стопляше от мисълта, че е харесвана от мъжа, който я желаеше.