Извърна се и взе чашата си с вино точно когато Кам се появи откъм спалнята. Беше си обул панталона, но не си беше дал труд да го закопчае. Анна бавно отпи, като продължаваше да го наблюдава. Широки рамене, стегнат гръден кош, тесен ханш и дълги крака. О, да, той имаше страхотно тяло!
И засега то беше изцяло нейно.
Взе една чушка от подноса и я поднесе към устните му.
— Люта е — каза Кам.
— Ъхъ. Обичам… люто. — Вдигна чашата му и му я подаде. — Гладен ли си?
— Всъщност, да.
— Няма да се забави много. — И понеже долови желанието в очите му, заобиколи плота, за да разбърка соса.
— Водата почти завира.
— Нали знаеш какво казват за това как тече времето, когато чакаш да заври водата — подхвърли той и я последва. Онова, което го отклони от намерението му да я повали на кухненския под, беше закачената на хладилника рисунка. — Ей, това изглежда точно като Фулиш.
— Фулиш е. Сет го е рисувал.
— Стига, бе! — Пъхна палец в джоба и я огледа по-отблизо. — Сериозно? Дяволски е добра, нали? Не знаех, че хлапето може да рисува.
— Щеше да знаеш, ако прекарваше повече време с него.
— Всеки ден съм с него — недоволно промърмори Кам. — Изобщо не ми е казал. — Не знаеше защо изпита раздразнение. — Как успя да го изкопчиш от него?
— Попитах — простичко отвърна тя и пусна лангините във врящата вода.
Той пристъпи от крак на крак.
— Виж, правя най-доброто, което мога за детето.
— Не съм казала, че не правиш. Само смятам, че ще се справиш още по-добре с малко повече практика и усилия. — Отметна косата си назад. Нямаше намерение да се впуска в това. Служебните и личните й отношения с Кам не трябваше да се смесват. — Добре се справяш. Казвам го съвсем сериозно. Но трябва да изминеш дълъг път, за да спечелиш доверието и обичта му, Кам. Да му дадеш своята. Той е задължение, което изпълняваш и това е чудесно. Но той е и едно малко момче. Нуждае се от любов. Ти изпитваш чувства към него. Забелязах. — Усмихна му се. — Просто засега не знаеш какво да правиш с тях.
Кам се взираше навъсено в рисунката.
— Значи сега трябва да говоря с него за рисуване на кучета?
Анна въздъхна, после се обърна и обгърна лицето му с ръце.
— Просто говори с него. Ти си добър мъж с добро сърце. Останалото само ще дойде.
Отново подразнен, той я обхвана през кръста. Не би могъл да каже защо кроткото разбиране в гласа й, развеселеното съчувствие в очите й го караха да се чувства нервен.
— Не съм добър. — Притисна я по-силно само колкото да я накара да присвие очи. — Аз съм себичен, нетърпелив. Търся силните изживявания, защото те най-много ме привличат. Изпълняването на дълга няма нищо общо е това да имаш добро сърце. Аз съм един мръсник и така ми харесва.
Тя изви вежда.
— Винаги е добре да познаваш себе си.
Кам усети леко паническо присвиване в гърлото.
— Вероятно ще те наскърбя още преди да приключим.
Анна отметна глава.
— Може би аз първа ще те наскърбя. Готов ли си да рискуваш?
Не знаеше дали да се засмее, или да изругае и накрая я притегли в прегръдките си за дълга целувка.
— Хайде да вечеряме в леглото.
— Такъв беше замисълът — отвърна тя.
Храната беше изстинала, докато стигнат до нея, но това не им попречи лакомо да й се нахвърлят.
Седяха с кръстосани крака върху леглото и, коленете им се докосваха и ядяха на светлината на половин дузината свещи, които беше запалила. Кам натъпка устата си с лангини и притвори очи.
— Дявол да го вземе, вкусно е!
Анна умело нави спагетите около вилицата си.
— Трябва да опиташ лазанята ми.
— С удоволствие. — Той отчупи парче от препечения хляб, който беше поставила в плетено панерче, и й подаде половината.
Спалнята й, отбеляза, бе по-различна от останалата част на апартамента. Тук не беше заложила на практичността и на изчистените линии. Леглото беше широко, с кръгла форма, покрито с бледорозови чаршафи и гладка сатенена покривка. Таблата представляваше дъга от ковано желязо, ажурна и фриволна, отрупана с десетина дебели, разноцветни възглавнички.
Махагоновият скрин определи като антиквариат, масивен и излъскан до розов отблясък. Беше покрит с красиви малки шишенца и кутийки и посребрена четка за коса. Огледалото над него беше с издължена, овална форма.
Имаше още махагонова тоалетна масичка с богато драпирана табуретка и лъскави месингови дръжки. Поради някаква причина винаги беше намирал точно този тип мебели за невероятно секси.
Голяма медна урна беше пълна с високи, ярки цветя, на стените бяха окачени картини, а на прозорците имаше пердета в същия бронзов цвят като покривката на леглото.