Това тук беше стаята на Анна. Останалата част от апартамента беше на госпожица Спинели. Практичната и чувствената. И двете роли и подхождаха.
Посегна на пода до леглото, където беше оставил бутилката вино. Напълни чашата й.
— Опитваш се да ме напиеш?
Усмихна се насреща й. Косата й беше разрошена, халатът й — хлабаво завързан. Големите й, тъмни очи сякаш се смееха и на двамата.
— Не се налага… но все пак може да е интересно.
Тя отново се усмихна, сви рамене и отпи.
— Защо не ми разкажеш как мина денят ти?
— Днес? — потръпна иронично. — Кошмарен!
— Сериозно? — Нави спагети на вилицата и му ги подаде в устата. — Подробностите.
— Пазаруване. Обувки. Отвратително. — Когато Анна се засмя, той усети как и неговите устни се разтягат в усмивка. Смехът й беше много заразителен. — Накарах Етан и Филип да дойдат с мен. Не мога сам да се разправям с това. Наложи се едва ли не да оковем хлапето с белезници, за да го замъкнем с нас. Ще кажеш, че му глася усмирителна риза, а не нови маратонки.
— Твърде много мъже не оценяват забавленията и предизвикателствата на пазаруването.
— Следващия път върви ти. Както и да е, бях хвърлих един поглед на онази сграда на пристанището. Разгледахме я, преди да се отправим към магазина. Ще свърши работа.
— Каква работа?
— За бизнеса. Строеж на лодки.
Анна остави вилицата.
— Сериозно сте го намислили.
— Абсолютно сериозно. Мястото ще стане. Нуждае се от малко работа, но наемът е добър — особено след като притиснахме собственика да плати повечето основни ремонти.
— Значи искаш да строиш лодки.
— Така ще имам повод да излизам от къщи, но и няма да се шляя из улиците. — Понеже тя не се усмихна в отговор, Кам само сви рамо. — Да, мисля, че мога да се заема с това. Поне засега. Ще направим една за клиента, който Етан вече е намерил, и ще видим как ще тръгнат после нещата.
— Разбирам, че сте подписали договор за наем.
— Точно така. Защо да го отлагаме?
— Някой би го нарекъл предпазливост, преценка, обмисляне на подробностите.
— Оставям предпазливостта и преценката на Етан, а подробностите на Филип. Ако не се получи, ще загубим само някой и друг долар и малко време.
— А ако се получи? — допълни тя. — Помислил ли си за това?
— Какво имаш предвид?
— Ако се получи, ще се окажеш с още един ангажимент. Ще ти стане навик. — Сега вече се разсмя при вида на изписаното на лицето му раздразнение и изненада. — Ще бъде интересно да те попитам какво мислиш по въпроса след около шест месеца. — Приведе се напред и лекичко го целуна. — Какво ще кажеш за десерт?
Неприятната тревожност, която бе събудила думичката „ангажимент“ се стопи, докато устните й докосваха неговите.
— Какво има?
— Каноли — отвърна Анна и остави чиниите на пода.
— Добре.
— Или… — Загледана в него, развърза халата и го пусна да падне от раменете й. — Аз.
— Така е по-добре — продума той и се остави да го притегли към себе си.
Минаваше три, когато Сет чу колата да спира отвън. Беше заспал, но сънуваше. Неприятни сънища, в които отново се намираше в онези вмирисани стаи, където стените бяха по-тънки от картона му за рисуване и всеки звук преминаваше през тях.
Шум от правене на секс — сумтене, стонове и скърцащи матраци, гадният смях на майка му, когато беше надрусана. Тези сънища го караха да се поти. Понякога тя влизаше в стаята, където той се опитваше да намери покой върху разнебитения диван. Ако беше в добро настроение, се смееше и го обсипваше със задушаващи прегръдки, изтръгвайки го от неспокойния сън обратно при миризмите и звуците на света, в който го беше въвлякла.
Ако беше в лошо настроение, ругаеше и удряше, а накрая често се озоваваше седнала на пода в безумни ридания.
И в двата случая следваше поредната окаяна нощ.
Но по-лошо беше, когато някой от мъжете, които беше довела в леглото си, се промъкваше в стаята му и го опипваше.
Не се случваше често и когато се събуждаше и започваше да крещи, и да се дърпа, това караше мъжа да се откаже. Но страхът живееше в него подобно на яростен демон. Научи се да спи на пода зад дивана винаги когато при нея имаше мъж.
Но този път Сет не се събуди от кошмара, за да се озове пред още по-страшна действителност. Изтръгна се от кошмарните си сънища и се озова сред чисти чаршафи, със сгушено до него кученце.
Поплака си малко, защото беше сам и нямаше при кого да отиде. След това се притисна по-близо до Фулиш, успокоен от меката козина и равномерното му дишане. Шумът от пристигащата кола му попречи отново да потъне в сън.
Първата му мисъл бе, че това са „ченгета“! Идват да го вземат, да го отведат. После, макар сърцето му да напираше да изскочи през гърлото, Сет си каза, че се държи като бебе. Измъкна се от леглото и пристъпи тихо до прозореца, за да погледне.