За всеки случай си беше намерил скривалище.
Но това беше корветът. Сет си каза, че щеше да познае шума от двигателя, ако не беше полузаспал. Видя Кам да излиза отвътре, чу тихото му весело свирукане.
Ходил е да сваля мацки, помисли си с презрително сумтене Сет. Големите бяха толкова предсказуеми. Когато си спомни, че тази вечер Кам трябваше да е на вечеря със социалната служителка, очите му се разшириха, устата му зяпна от удивление.
„Олеле, майчице мила! Кам сваля госпожица Спинели. Толкова е… шантаво“ — каза си той. Едно нещо бе сигурно, установи, докато младият мъж продължи да си подсвирква — Кам се чувстваше адски доволен и щастлив от тази работа.
Когато чу затварянето на входната врата, той се прокрадна до вратата на стаята си. Искаше да зърне лицето на Кам, но при шума на приближаващите се стъпки, бързо се втурна в леглото.
Кучето изскимтя, размърда се, а Сет бързо затвори очи, в мига, в който вратата се отвори.
Стъпките бавно и тихо се приближиха към леглото и сърцето му започна да блъска диво в гърдите. „Какво ще прави? — помисли си, обзет от мъчителна паника. — Господи, какво може да направи?“ Фулиш започна да тупа с опашка по леглото, докато Сет се сви в очакване на най-лошото.
— Изглежда си мислиш, че много добре си се уредил да се излежаваш почти цял ден, да си тъпчеш тумбака, а нощем да си имаш хубаво, меко легълце — тихо продума Кам.
Произнасяше думите неясно и на Сет му се стори, че е от наркотици или алкохол. Напрягаше се дишането му да остане бавно и равномерно, а в същото време пулсът му блъскаше като ковашки чук.
— Да, живееш си по мед и масло, нали така? И нищичко не трябва да правиш, за да го заслужиш. Ама че глупава физиономия имаш, кутре такова! — Сет едва не се ококори, осъзнавайки, че Кам говори на Фулиш, а не на него. — Проблемът ще си е негов, нали така, когато пораснеш и започнеш да заемаш повече място в леглото му.
Сет предпазливо поотвори очи, само колкото да може да вижда. Видя как ръката на Кам се протегна надолу и помилва Фулиш. След това повдигна и нагласи чаршафите и одеялото върху раменете на момчето. После леко погали Сет по главата.
Когато вратата отново се затвори, момчето не смееше да си отвори очите. Взря се във Фулиш. Кучето сякаш се усмихваше насреща му, като че ли току-що са се измъкнали от нещо. Сет се усмихна и го прегърна.
— Изглежда си се уредил доста добре, а, момче? — прошепна той.
В знак на съгласие Фулиш близна лицето му, после се прозя широко и се намести до него.
Този път сънят на Сет беше спокоен, без кошмари.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Отвратително щастлив изглеждаш напоследък.
Кам потвърди проницателната забележка на Филип с леко свиване на раменете и продължи да си подсвирква, докато работеше. Отбелязваха напредък по, както Кам на шега го наричаше, тяхната корабостроителница. Беше трудна, тежка, мръсна работа.
И всеки път, когато я сравняваше с прането, той благославяше Господа.
Макар че всички прозорци, които не бяха счупени, стояха широко отворени, във въздуха все още се носеше миризма на химикали. По настояване на Филип купиха бомбички против насекоми и обстреляха мястото със смъртоносен дим. Когато димът се разнесе, труповете наистина бяха доста. Отне им почти половин ден само за да ги разчистят.
За днес беше предвидено да се поставят новите прозорци. Клеърмонт се разфуча за разходите — въпреки изгодната сделка, която направи с тях, тъй като зет му ръководеше дърводелската фабрика в Кембридж и му ги беше продал на сметка. Поомекна, когато разбра, че братята сами ще подменят прозорците, като му спестят наемането на работници.
Дори да се утешаваше с мисълта, че подобренията по сградата ще вдигнат цената й при евентуална препродажба, запазваше това за себе си.
Бяха разковали и подменили изгнилите дъски и ги трупаха отвън. Металният парапет на стълбището, което водеше до галерията под тавана, беше ръждясал, така че го махнаха. Клеърмонт успя да осигури нужните разрешителни, така че иззидаха няколко стени, за да отделят помещение за баня.
Понеже Кам гледаше на този вид работа като на хоби и като на нещо, което му доставяше удоволствие, и понеже повечето вечери се прибираше в чиста къща и имаше хубава жена, готова да го приеме винаги, когато времето и обстоятелствата позволяваха, предполагаше, че има право да бъде щастлив.
Дявол да го вземе, хлапето дори си пишеше домашните. Беше предал ненавистното есе и беше преполовил изпитателния си срок без произшествия.