Кам смяташе, че му е провървяло през последните две седмици.
Що се отнася до Филип, това бяха най-лошите две седмици в живота му. Почти не беше стъпвал в апартамента си, Фулиш унищожи любимите му обувки „Магли“, не беше стъпвал в четиризвезден ресторант и дори не беше подушил жена. Ако не се брои госпожа Уилсън в супермаркета, но той в никакъв случай не я броеше. Вместо това организираше, уреждаше и се оправяше с разни неща, за които никой друг изобщо не се и замисляше, ръцете му се израниха от чука, а вечер се чудеше какво беше станало с живота му.
Това, че Кам водеше редовен сексуален живот, направо го влудяваше.
Когато в палеца му се заби треска от дъската, която вдигаше, той грубо изруга.
— Защо, по дяволите, не наемем дърводелци?
— Защото като ковчежник на вълшебните ни сметки ти изтъкна, че така ще е по-евтино. А Клеърмонт ни опрости наема за първия месец, ако направим ремонта сами. — Кам пое дъската, постави я на мястото и започна да забива следващия пирон. — Ти каза, че било добра сделка.
Филип изскърца със зъби, измъкна треската и засмука ранения си палец.
— Сигурно не съм бил на себе си тогава. — Отстъпи, постави ръце на кръста и огледа помещението. Беше мръсно: прах, стърготини, отпадъци, дъски, пластмасови плочи. Това не бе неговият живот, помисли си отново, докато чукът на Кам удряше в такт с дрезгавия глас на Боб Сиджър, който гърмеше от радиото. — Трябва да съм бил невменяем. Това място е истинска дупка.
— Аха.
— Този налудничав бизнес ще изяде капитала ни.
— Без съмнение.
— Ще фалираме най-много до шест месеца.
— Възможно е.
Филип се навъси и посегна да вземе каничката с чай с лед.
— Пет пари не даваш.
— Ако изгърми, ще изгърми. — Кам затъкна чука в колана си и измъкна рулетка. — Няма да стане по-зле. Но ако се получи, ще имаме каквото ни трябва.
— Което е?
Кам вдигна следващата дъска, огледа я по дължината и я постави върху магарето.
— Бизнес, който Етан да може да управлява, когато нещата се уредят. Взима двама-трима надничари и прави по три-четири лодки годишно. — Замълча, маркира дъската и включи резачката. Разлетя се прах, а звукът беше ужасяващ. После остави електрическия трион и постави дъската на мястото й. — От време на време ще му удрям по едно рамо, ти ще следиш за финансовите въпроси. Аз мога да участвам в някое и друго състезание, ти можеш отново да се заемеш с изнудване на потребителите с лъскавите си реклами. — Вдигна чука. — Всички са щастливи.
Филип отметна глава и се почеса по брадичката.
— Значи си го обмислил.
— Точно така.
— Кога си представяш, че ще се осъществи всичко това?
Кам избърса потта от челото си.
— Колкото по-бързо оправим това място и го задействаме, толкова по-бързо ще приключим с първата лодка.
— Което обяснява защо си съдираш задника от работа, а и моя. После какво?
— Разполагам с достатъчно връзки, за да осигуря втора поръчка, дори и трета. — Помисли си за Тод Бардет — копелето, което точно в този момент събира екипаж за Световната купа. Да-а, ще уредя Бардет с лодка, построена от Куин. А има и други, колкото щеш, които ще платят, и то добре. — Мисля, че основният ми принос в това начинание са връзките. Шест месеца — допълни след малко. — Можем да се оправим за шест месеца.
— Връщам се на работа в понеделник — решително заяви Филип. — Налага се. Работното ми време е плаващо, така че ще бъда в Балтимор само от понеделник до четвъртък. Това е най-доброто, което мога да направя.
Кам прецени положението.
— Добре, нямам възражения. Но през почивните дни ще бачкаш яко.
За шест месеца, помисли си Филип. После тежко въздъхна.
— Едно нещо не си включил в плановете си — Сет.
— Какво за него? Той ще остане тук. Има къде да живее. Ще използвам къщата като изходна база.
— А когато заминеш да разбиваш рекорди и женски сърца в Монте Карло?
Кам се навъси и стовари чука по-силно от необходимото върху главата на пирона.
— Едва ли ще иска да се държи за панталона ми през цялото време. Нали вие двамата ще сте тук, когато мен ме няма. Ще има кой да се грижи за хлапето.
— Ами ако се появи майката? Не можаха да я открият. Щях да се чувствам по-добре, ако знаехме къде е и какво замисля.
— Няма да седна да мисля за нея. Тя не влиза в сметките ни. — Трябва да е така, помисли си Кам и си припомни ужаса, изписан върху лицето на Сет. — Няма да ни се бърка.
— Бих искал да знам къде е — повтори Филип. — И каква, по дяволите, е била на татко.
Кам го прогони от съзнанието си. Неговият начин за справяне с трудните неща беше да забрави за тях. Непосредствената задача, според неговото виждане, беше да се ремонтира сградата, да се поръчат оборудване, инструменти, материали. Ако бизнесът ще е средство към някаква цел, той трябва да заработи.