Всеки ден работа по сградата беше още ден приближаване към спасението. Всеки долар, който даваше за материали и оборудване, беше инвестиция за бъдещето. Неговото бъдеще.
Спазва обещанието си, уверяваше се той. По свой начин.
С напечен от слънцето гръб и завързана на главата избеляла синя кърпа къртеше изпочупените дъски по покрива. Етан и Филип работеха зад него и ги подменяха с нови. Сет изглежда се забавляваше, като хвърляше ненужните долу на земята.
Според момчето мястото беше много готино. Стоеше високо на покрива, слънцето грееше, от време на време прелитаха чайки. От тук можеше да се види почти всичко: градът, с правите му улици и квадратните дворове, старите дървета, тревата. И цветята изглеждаха добре. От тази височина приличаха на разноцветни петна и точици. Някой косеше и звукът достигаше до него като далечно жужене.
Виждаше и пристанището със закотвените на кея или кръстосващи по водата лодки. Две деца управляваха малък скиф със сини платна и понеже им завиждаше, отклони поглед към доковете.
Там имаше хора, които пазаруваха, разхождаха се или се хранеха на изнесените навън маси. Туристите наблюдаваха представлението, изнасяно от сортировачите на раци. Обичаше да се присмива на туристите. В такива моменти не изпитваше толкова силна завист към момчетата със спретнатата им, малка лодчица.
Искаше му се да беше у него бинокълът, който Рей му даде, за да може да види и още по-надалече.
Отгоре всичко изглеждаше толкова… чисто. Небето и водата толкова сини, тревата и листата — толкова зелени. Можеш да подушиш различни миризми — а това може би са наденички на скара?
Коремът му се сви от глад. Подсмъркна леко и изгледа Кам с крайчеца на окото си. Майчице, искаше да има такива мускули. Тогава можеше да прави всичко и никой не би могъл да го спре. Ако човек има такива мускули, не може да се страхува.
Когато опипваше своите, оставаше съвсем разочарован. Помисли си, че ако поработи, може и да заякне.
— Каза, че ще мога и аз да изкъртя някоя — напомни му Сет.
— По-късно.
— И преди малко каза същото.
— Пак казвам. — Беше тежка, неприятна и изморителна работа и Кам искаше да я приключи, за да може да си поеме дъх. Тениската му вече беше мокра от пот и той я беше съблякъл. Гърбът му лъщеше, а гърлото му беше пресъхнало като пустиня. Издърпа нова дъска и видя как Сет я запрати надолу. — На едно и също място ли ги хвърляш?
— Нали така ми каза.
Огледа крадешком момчето. Косата му стърчеше изпод бейзболната шапка на „Ориолс“, която в крайна сметка му купи при посещението на един мач миналата седмица. Май не беше виждал хлапето без нея оттогава.
Бейзболът беше внезапно хрумване, каза си наум. Но изпита силно вълнение, когато видя ококорените очи на Сет на стадиона. Седеше, стиснал и забравил хот-дога в ръцете си, докато следеше всяко движение по терена.
И Кам много се смя, когато сериозното и твърдо заключение на Сет беше: „По телевизията изглежда пълен боклук в сравнение с това.“
Изгледа как момчето мята поредната дъска и си помисли дали не би трябвало да го научи да посреща топка. Фактът, че изобщо му е хрумнала такава мисъл, го ядоса.
— Не гледаш къде ги хвърляш.
— Знам къде падат. Ако не ти харесва как го правя, можеш и сам да ги хвърляш. Каза, че мога да изкъртя няколко.
Не си заслужава да спори, реши Кам.
— Добре, значи искаш да къртиш летви от проклетия покрив. Ето, виждаш ли как го правя? Използваш чука и…
— От един час те гледам. Не се иска много ум, за да къртиш дъски.
— Чудесно — процеди през зъби Кам. — Заеми се. — Подхвърли му чука. — Слизам долу да пия нещо.
Слезе сковано по стълбата, като се опитваше да се убеди, че всички десетгодишни момчета са нахални досадници. А и колкото повече дъски извади момчето, толкова по-малко ще останат за него самия. Ако преживее деня, очаква го поредната съботна нощ с Анна. Това се казваше жена — почти се доближаваше до съвършенството. Макар че понякога усещаше неприятно пробождане в слабините си, че мисли за нея по този начин, трудно беше да й намери недостатъци.
Тя беше красива, умна, сексапилна. Имаше прекрасен смях, в който толкова често се заливаше. Харесваше нейните топли и разбиращи очи. Необуздания приключенски дух прикриваше със строгите костюми на обществен служител.
А и можеше да готви.
Усмихна се и измъкна кърпа да избърше потта от лицето си.
Ако беше по-улегнал, веднага щеше да я грабне. Ще надене халка на пръста и, ще каже „да“ и ще я доведе в къщата… и в леглото си…