Усети благодарност и сладко, почти непоносимо облекчение.
Кам също затвори очи. И това се оказа грешка. Отново видя Сет да пада, но този път не се оказа достатъчно бърз, нито достатъчно силен. Изобщо не беше там.
Страхът отстъпи пред гнева. Завъртя рязко Сет, докато се озоваха лице в лице.
— Какво правеше, по дяволите? Къде ти беше умът? Идиот такъв, можеше да си счупиш врата?
— Ами само… — Заекна и това направо го смаза. — Само такова… не разбрах. Обувката ми се е развързала. Сигурно съм стъпил накриво. Исках само…
Но думите му бяха заглушени в силните гърди на Кам, който отново го притисна към себе си. Усещаше бързите удари на сърцето му, чуваше туптенето му под ухото си. И още веднъж затвори очи. После бавно, с голямо усилие ръцете му се плъзнаха да го обхванат.
— Няма нищо — продума мъжът и си заповяда да се успокои. — Не си виновен ти. Изплаши ме! — Ръцете му треперят, осъзна Кам. Става за смях. Съзнателно отдръпна Сет от себе си и се усмихна. — Е, как беше скокът?
Той успя да отвърне със слаба усмивка:
— Предполагам, че доста готино.
— Смъртоносен риск. — Понеже и двамата се чувстваха неловко, отдръпнаха се съвсем бавно и предпазливо. — Добре, че още си дребен. Малко по-тежък да беше и можеше да ме убиеш на място.
— Глупости! — заяви момчето, защото не можа да измисли нищо друго.
— Ожулил си ръцете си. — Загрижено загледа изранените му и разкървавени пръсти. — Май ще е по-добре да свалим останалата част от бригадата и да се погрижим за теб.
— Нищо ми няма. — Пръстите му пареха като жар.
— Няма да те оставим да умреш от кръвоизлив. — Тъй като ръцете му все още не бяха съвсем уверени, Кам бързо се зае да постави стълбата на място. — Върви вътре и вземи аптечната — нареди към момчето. — Изглежда, Филип ще се окаже прав, като ни накара да купим проклетото нещо. Можем да го изпробваме на теб.
Когато Сет влезе вътре и се скри от погледа му, той просто опря чело на стълбата. Стомахът му продължаваше да се бунтува, а главоболието, което дори не беше усетил до този момент, заблъска в слепоочията му като тежкотоварен влак.
— Добре ли си? — постави ръка на рамото му Етан в мига, в който се озова на земята.
— Не мога да преглътна. Никога не съм се чувствал така дяволски уплашен.
— Ставаме трима — огледа се Филип. И понеже коленете му все още трепереха, седна на стълбата. — Ръцете му как са? Има ли нужда от лекар?
— Пръстите му са поизранени. Не е толкова зле. — Една кола спря на покрития с чакъл участък и той вдигна глава. Стомахът му мъчително се присви. — О, идеално! Сексапилната социална служителка в три следобед.
— Какво прави тук? — смъкна шапката си по-ниско над очите Етан. Мразеше наоколо му да има жени, когато е изпотен.
— Не знам. Имаме среща довечера, но чак в седем. Сега ще изрази проклетото женско мнение относно това, че изобщо сме допуснали хлапето да се качи горе.
— Значи няма да й казваме — прошушна Филип и едновременно с това отправи към Анна чаровна усмивка. — Е, така денят става по-прекрасен. Няма нищо по-хубаво от това да видиш красива жена, след като цяла сутрин си се трудил упорито.
— Господа! — Анна само се усмихна, когато той пое ръката й и я поднесе към устните си. Стана й забавно. Трима мъже, трима братя, три различни реакции. Любезното посрещане на Филип, леко притесненото кимване на Етан и раздразнението на Кам. А нямаше никакво съмнение, че всеки един от тях изглеждаше удивително мъжествен и привлекателен, плувнал в пот и препасан с колан за инструменти. — Надявам се, че нямате нищо против. Исках да видя сградата и не идвам с празни ръце. В колата ми има кошница за пикник… храна за мъже — допълни бързо. — За всеки, който желае да направи обедна почивка.
— Много мило от твоя страна. Много сме ти задължени — пристъпи от крак на крак Етан. — Ще отида да я донеса.
— Благодаря. — Огледа сградата, смъкна кръглите си слънчеви очила с метални рамки и я огледа още веднъж. Единственото, което си помисли, бе, че трябва да е доволна, задето се облече спортно за посещението си. Предполагаше, че не можеш да влезеш тук вътре и да излезеш чист. — Значи това е то.
— Началото на нашата империя — подхвана Филип, току-що осенен от идеята да й покаже сградата и така да осигури на Кам достатъчно време да се погрижи за ръцете на Сет и да го предупреди да мълчи, но в този момент момчето излезе навън.
Лицето му си беше възвърнало цвета и беше цялото в пот, прах и кръвта, която беше размазал с пръсти по бузите си. Бялата му тениска беше в абсолютно същото състояние. Беше понесъл аптечната като знаме пред себе си.