В очите на Анна се появи тревога. Втурна се към Сет и го улови за раменете, преди двамата мъже да успеят да измислят някакво разумно обяснение.
— О, миличък, ти си се ударил. Какво е станало?
— Нищо — обади се Кам. — Само…
— Паднах от покрива — високо оповести Сет. Беше се успокоил, докато беше вътре, и сега се чувстваше безумно горд.
— Паднал си от… — Вцепенена от изумление, тя инстинктивно започна да го опипва за счупени кости. Сет се стегна, отдръпна се неловко, но тя продължи с огледа, докато не се убеди окончателно. — Боже мой! Защо се разхождаш така? — Извърна глава, колкото да хвърли яростен поглед към Кам. — Извикахте ли линейка?
— Няма нужда от проклетата линейка. Съвсем типично за една жена веднага да се развика.
— Да се развика! — Задържа покровителствено ръка на рамото на Сет и ядно се извърна към тях. — Да се развикам! Вие тримата се размотавате тук като стадо бабуни! Детето може да има вътрешни наранявания. Има кръв.
— Само от пръстите — вдигна ги и ги огледа с възхищение Сет. Майчице, ще е център на вниманието в училище, веднъж да дойде понеделник! — Плъзнах се на стълбата, докато слизах, но се хванах за рамката на ей оня прозорец — посочи гордо нагоре, докато главата на Анна се завъртя от височината. — А Кам ми каза да се пусна и че ще ме хване и аз се пуснах и той ме хвана.
— Проклето хлапе, не можеш да го накараш да изрече и две думи, когато трябва — промърмори Кам на Филип. — Друг път пък не можеш да го спреш. Нищо му няма — изрече по-високо. — Само се изплаши.
Тя изобщо не му отговори, само му отправи дълъг, изгарящ поглед и се извърна с усмивка към Сет:
— Нека да погледна ръцете ти, миличък? Ще ги почистим и ще видим дали има нужда от лекар. — Вдигна брадичка, но тъмните очила не успяха напълно да прикрият гнева в очите й. — А след това бих искала да поговоря с теб, Камерън.
— Разбира се — промърмори той на себе си, докато тя отвеждаше Сет към колата.
Детето установи, че няма нищо против малко да го поглезят. За него беше нещо ново да гледа как жена се суети за няколко капки кръв. Ръцете й бяха нежни, гласът й — ласкав. И нищо, че го болеше и щипеше, то беше само малка цена за това, което вече му се струваше славно приключение.
— Доста високо беше — заяви на глас.
— Да, знам. — Мисълта за това караше стомаха й да се свива. — Сигурно си изпитал истински ужас.
— Само малко се уплаших. — Прехапа устни, за да не изхлипа, докато тя внимателно бинтоваше раните му.
— Някои щяха да се разпищят като момичета и да подмокрят гащите. — Не беше сигурен дали е пищял или не, но беше проверил джинсите си и в това отношения всичко беше наред. — А Кам направо беше бесен. Ще речеш, че нарочно съм изритал проклетата стълба под краката си.
— Крещя ли ти?
Понечи да поукраси нещата, но имаше нещо в очите й, което не му позволи да излъже.
— Само за момент. Иначе направо изглупя. Човек можеше да си помисли, че съм си откъснал ръката, ако го видеше как ме прегръща, потупва и така нататък. — Сви рамене, но си спомни топлината, която усети от това, че някой го държи в ръцете си — сигурно, здраво. — Нали знаеш какви са някои мъже? Не могат да понесат малко кръв.
Тя му се усмихна и посегна да отметне косата му.
— Да, знам. Е, в доста добро състояние си за момче, което обича да скача от покривите. Няма да го правиш втори път, нали?
— Веднъж ми е достатъчно.
— Радвам се да го чуя. В кошницата има печено пиле — ако не са изяли всичко.
— Да. Майчице, мога да изям цяла дузина порции! — Понечи да хукне, но усети леко пробождане на съвестта. Това също беше рядко усещане и го накара да се обърне назад и да я погледне в очите. — Кам каза, че ще ме хване, и наистина ме хвана. Беше страхотен.
После се затича, като викаше на Етан да му запази малко от пилето.
Анна само въздъхна. Остана да седи на предната седалка, докато връщаше нещата в аптечката. Когато отгоре и падна сянка, продължи с подреждането. Вече толкова добре познаваше миризмата му и начина, по който се сливаше с нейната, че би могла да го разпознае сред другите мъже дори и със завързани ръце и очи.
И макар действително да изпитваше любопитство към сградата, всъщност това си беше само удобно извинение да дойде дотук от Принсес Ан, за да го види.
— Предполагам, че няма никакъв смисъл да ти казвам, че не бива да се допуска момчета на възрастта на Сет да се качват и слизат по висока стълба без надзор.
— Предполагам, че няма.
— Или че момчетата на неговата възраст са невнимателни, често несръчни и непохватни.
— Той не е непохватен — отвърна с известно раздразнение Кам. — Пъргав е като маймунка. Естествено — допълни с лека ирония, — нали ние сме бабуни, напълно си подхождаме.