Оригването му напомни за обилната порция туршия с копър, която си беше позволил на обяд, и той поклати глава и измъкна ежечасната си доза зантак. На паркинга имаше спрян пикап, старичка лека кола и лъскав, класически корвет.
Макензи хареса корвета, макар че не би седнал зад волана на някой от тези смъртоносни капани нито от любов, нито за пари. Не, в никакъв случай. Но въпреки това й се възхити, докато се измъкваше от своята кола.
Възхити се и от вида на мъжа, когато двама души излязоха от сградата. Не от по-стария с червената карирана риза и защипана вратовръзка. Канцеларски тип, определи го той — биваше го да разпознава типажите.
По-младият беше стегнат, енергичен, с твърде зорък поглед, за да се задържи в канцелария. Ако не работи с ръцете си, каза си Макензи, със сигурност би могъл. А и изглеждаше като човек, който знае какво иска и намира начина да го постигне.
Ако това беше Камерън Куин, реши, че Рей Куин си е имал доста работа приживе.
Кам забеляза Макензи, докато изпровождаше инспектора за водопроводната инсталация. Беше доста доволен от напредъка на работата. Предполагаше, че ще е нужна още една седмица за довършване на банята, но двамата с Етан могат да изкарат и без това малко удобство за толкова време.
Искаше да започват и след като електроинсталацията беше завършена и също беше минала през инспекция, нямаше смисъл да се чака.
Определи Макензи като някакъв канцеларски хитрец. Опита се да си спомни дали има друга уговорена среща. „Сигурно продава нещо“ — каза си наум, докато Макензи и инспекторът се разминаваха.
Мъжът носеше куфарче, отегчено отбеляза Кам. А когато хората носят куфарчета, това означава, че вътре има нещо, което искат да извадят.
— Вие сигурно сте господин Куин — каза новодошлият е любезен глас и преценяващ поглед.
— Аз съм.
— Макензи, застраховки „Живот“.
— Имаме си застраховка. — Предполагаше, че е така. — Брат ми Филип се занимава с тези неща. — После, внезапно осъзнал кой е човекът, Кам се напрегна. — Застраховки „Живот“?
— Точно така. Правя анкета за компанията. Трябва да уточним някои въпроси, преди да изплатим полицата на баща ви.
— Той е мъртъв — рязко отвърна младият мъж. — Не е ли в това въпросът, Макензи?
— Съжалявам за загубата ви.
— Предполагам, че съжалението на застрахователната компания е поради факта, че трябва да се изръси. Според мен баща ми си е плащал добросъвестно вноските. Номерът е, че трябва да умреш, за да спечелиш. Той умря.
Макензи тежко въздъхна.
— Има някои въпроси относно катастрофата.
— Кола среща телефонен стълб. Телефонният стълб печели. Повярвайте ми, имам доста опит с колите.
Макензи кимна. При други обстоятелства би могъл да оцени откровения тон на Кам.
— Сигурно знаете, че застраховката съдържа клауза за самоубийство.
— Баща ми не се е самоубил, Макензи. И тъй като не сте били с него в колата в онзи момент, ще ви бъде много трудно да докажете противното.
— Баща ви е бил подложен на огромен стрес, намирал се е в състояние на емоционална криза.
— Баща ми отгледа трима нехранимайковци и учеше цял куп нагли сополанковци в колежа. През целия си живот беше подложен на огромен стрес и се намираше в състояние на емоционална криза.
— И е взел четвърти.
— Точно така. — Пъхна палци в предните си джобове и така стойката му изразяваше предизвикателство. — Това няма нищо общо с вас или с вашата компания.
— Но има отношение към обстоятелствата около катастрофата на баща ви. Възможно е да е бил изнудван и да е била заплашена репутацията му. Разполагам с копие от писмото, намерено в колата му на местопроизшествието.
Когато Макензи отвори куфарчето, Кам пристъпи крачка напред.
— Видях писмото. То означава единствено, че някъде има някаква жена с майчински инстинкт на разгонена улична котка. Само се опитайте да кажете, че Рей Куин се е блъснал в онзи телефонен стълб, защото се е уплашил от някаква долнопробна кучка, и ще заровя застрахователната ви компания. — Яростта, която смяташе, че е надживял, отново се надигна — бурна и жестока. — Не ме интересуват парите. Можем и сами да си печелим. Компанията ви иска да се отметне от сделката. С това ще се заемат брат ми и адвокатите. Но ако вие или който и да е опетни името на баща ми, ще си имате работа с мен.
Мъжът е с двайсет и пет години по-млад от него, прецени Макензи, як като скала и озлобен като гладен вълк. Реши, че ще е най-добре да смени тактиката.
— Господин Куин, нямам никакъв интерес, нито желание да накърнявам репутацията на баща ви. Компанията ни е много добра. Работя за нея през по-голямата част от живота си. — Опита с подкупваща усмивка. — Това е рутинна процедура.