— Ще се съглася, че е била подложена както на физическо, така и на емоционално страдание от него.
— А не си ли помисляте, че тя ще страда още повече, ако загуби децата си и те нея? Не си ли помисляте, че съдът ще отнеме тези три малки момченца от собствената им майка?
Изборът, помисли си Анна, е неин — мъжа, който я бие и тероризира децата им, или здравето и безопасността на тези деца.
— Смятам, че ще страда още повече, докато не вземе решение да промени положението си. А професионалното ми мнение е, че в този момент госпожа Хигинс е неспособна да се грижи за себе си, а още по-малко за децата.
— Понастоящем и двамата родители имат постоянна работа — продължи адвокатът. — Госпожа Хигинс заяви под клетва, че тя и съпругът й са се помирили и продължават да изглаждат семейните си проблеми. Разделянето на семейството, както самата тя заяви, само ще причини допълнителна емоционална болка на всички засегнати.
— Знам, че го вярва. — Погледът й към госпожа Хигинс беше изпълнен със съчувствие, но заяви решително: — Смятам, че става дума за три деца, чието благополучие и безопасност са изложени на риск. Запозната съм с медицинските резултати, психиатричните резултати и полицейските доклади. През изминалите петнадесет месеца същите три деца са били подложени на лечение в спешното отделение, общо единадесет пъти. — Сега вече насочи поглед към адвоката, като се питаше как може да застане в съда и да пледира за нещо, което ще съсипе живота на три деца. — Известно ми е, че ръката на едно четиригодишно момче беше пречупена като клонче. Настоятелно препоръчвам трите деца да останат под настойничеството на упълномощени и опитни родители, за да се осигури тяхната физическа и емоционална безопасност.
— Няма повдигнато обвинение срещу господин Хигинс.
— Не, няма повдигнато обвинение — премести поглед към майката Анна и го задържа върху умореното й лице. — И това е още едно престъпление — продума по-тихо.
Когато приключи, тя мина покрай семейство Хигинс, без да ги погледне. Но малкият Къртис се протегна иззад перилата към ръката й.
— Имаш ли близалка? — прошушна той и я накара да се усмихне.
Беше си създала навик винаги да носи у себе си заради него. Той имаше слабост към черешовите с дъвка.
— Може и да имам. Чакай да видим.
Тъкмо бъркаше в чантата си, когато зад гърба й се чу:
— Махни си ръцете от това, което е мое, кучко! Понечи да се обърне и в този момент Хигинс я удари с всичка сила, събаряйки я на пода, като запрати и Къртис след нея. Главата й издрънча като църковна камбана, а пред очите й затанцуваха звезди. Чуваше виковете и проклятията, докато се мъчеше да се изправи на ръце и колене.
Страната я болеше ужасно след удара в седалката на един от дървените столове. Дланите и кървяха. И, по дяволите, новият чорапогащник беше скъсан на коленете!
— Стой мирна! — нареди Марилу. Беше клекнала в кабинета на Анна и почистваше раните и.
— Нищо ми няма. А и си заслужаваше. Тази малка демонстрация пред целия съд известно време ще му попречи да се доближава до децата.
— Тревожиш ме, Анна — погледна я с тъмните си, блестящи очи Марилу. — Имам чувството, че изпитваш удоволствие от това, че този стокилограмов мръсник те е ударил.
— Изпитвам удоволствие от резултата. Ох, Марилу — изрече с въздишка, докато шефката й се изправяше да огледа ударената й буза. — Изпитвам удоволствие да повдигна обвинение за нападение, а още по-голямо — да видя как децата се прибират у дома заедно с временните си настойници.
— Добра работа за деня? — Другата жена поклати глава и отстъпи назад. — Това също ме тревожи — че прекалено се ангажираш.
— Не можеш да помогнеш от разстояние. Толкова голяма част от работата ни е свързана с документи, Марилу. Формуляри и процедури. Но от време на време трябва да направиш нещо — дори и това да води до удар от стокилограмов мръсник. И си заслужава.
— Ако прекалено много се вживяваш, накрая ще свършиш с нещо повече от няколко драскотини и ожулено коляно.
— Ако не се вживяваш достатъчно, би трябвало да си намериш друга работа.
Марилу въздъхна тежко. Трудно беше да спори, когато чувстваше нещата по абсолютно същия начин.
— Върви си у дома, Анна.
— Имам още един час.
— Върви си. Приеми го като компенсация за вредни.
— Щом така поставяш Въпроса, мога да се възползвам от един час. Вкъщи нямам нищо за ядене. Ако чуеш нещо ново за… — Млъкна и вдигна поглед при почукването на рамката на вратата. Очите й се разшириха. — Камерън!