— Госпожице Спинели, чудех се дали разполагате с минутка за… — Любезната му усмивка се изкриви в яростна гримаса. Очите му заблестяха като нажежена стомана. — Какво е станало с теб, по дяволите?! — Озова се в стаята като стрела. — Кой, по дяволите, те е ударил?
— Никой, всъщност бях…
Вместо да й даде възможност да довърши, той се извъртя към Марилу. Едва сдържайки смеха си, тя отстъпи назад и вдигна ръце.
— Не съм аз, шампионе. Аз само викам на хората си, и с пръст не ги докосвам дори.
— Само малко спречкване в съда, това е всичко. — Анна стана от мястото. — Марилу, това е Камерън Куин. Камерън, Марилу Джонстън, моята шефка.
— Удоволствие е да се запозная с вас дори и при тези обстоятелства — протегна ръка тя. — Бях студентка на баща ви преди милион години. Направо го обожавах.
— Да, благодаря. Кой те удари? — отново се обърна към Анна.
— Един, който в момента се намира зад решетките. — Побърза да се обуе. — Марилу, ще се възползвам от единия час. — Сега единствената й мисъл беше да изведе Кам, да го отведе далече от любопитните и твърде проницателни очи на колежката си. — Камерън, ако желаеш да разговаряме за Сет, можеш да ме закараш до дома. — Облече сакото си и го приглади. — Не е далече. Ще ти купя чаша кафе.
— Добре. Разбира се. — Когато хвана брадичката й, в нея яростно се преплетоха удоволствие и тревога. — Ще поговорим.
— Ще се видим утре, Марилу.
— О, да — весело се усмихна тя, докато Анна припряно вдигаше куфарчето си. — И ще си поговорим.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Анна мълчеше, докато излязат от сградата и се озоват на безопасно разстояние, сами на паркинга.
— За Бога, Кам!
— Какво за Бога?
— Аз работя тук. — Спря при колата му и се обърна към него. — Тук работя, помниш ли? Не можеш да връхлиташ в кабинета ми като някой засегнат любовник.
Отново улови брадичката й и се наведе по-близо.
— Аз съм засегнат любовник и искам името на мръсника, който те е ударил.
Няма да си позволи да изпитва възхищение от желанието за мъст, което се излъчваше от него. Това би било, напомни си Анна, абсолютно непрофесионално.
— С въпросната личност се занимават съответните власти. А на теб не ти е позволено да се държиш като любовник, засегнат или какъвто и да е, през работното ми време.
— Така ли? Опитай се да ме спреш — подразни я той и воден от гнева си, впи устни в нейните.
Тя се опита да се освободи от ръцете му. Някой би могъл да погледне през прозорците и да ги види. Целувката им беше прекалено страстна, прекалено разгорещена. Обаче не бе в състояние да устои. Предаде се и го прегърна.
— Ще престанеш ли? — попита.
— Не.
— Добре тогава, да го направим на закрито.
— Добра идея. — Без да откъсва устни от нейните, посегна да отвори вратата на колата.
— Не мога да вляза, ако не ме пуснеш.
— Правилно забелязваш. — Пусна я, после я изненада, като съвсем лекичко и нежно докосна с устни охлузеното място на бузата й. — Боли ли?
Сърцето й продължаваше да бие силно.
— Малко. — Влезе вътре и посегна към колана, като се стараеше движенията й да са уверени и естествени.
— Какво стана? — попита той и се настани до нея.
— Един мъж, който малтретира трите си деца и жена си, не хареса особено свидетелските ми показания днес в съда. Блъсна ме. Бях с гръб, иначе щеше да получи хубав ритник в чатала, но при това положение загубих равновесие. Прострях се по лице — което щеше да е много неприятно, ако не беше фактът, че в момента е зад решетките, а децата се намират при временните си настойници.
— А жената?
— Не мога да й помогна. — Облегна глава назад. — Всеки сам решава съдбата си.
И Кам смяташе така. Точно затова остави трите хлапета при Етан и дойде да я види. Беше решил да й каже за разследването на застрахователната компания, за слуховете относно връзката на Сет с баща му, издирването, което Филип бе предприел на майката на Сет.
Беше решил да й каже всичко, да поиска съвета й, да чуе мнението й. Сега започна да се чуди дали това е най-разумното решение — за нея, за него, за Сет.
Ще почака, реши и намери оправдание за отлагането: имала е тежък ден, нуждае се от малко внимание.
— И често ли се случва да получаваш удари по време на работата си?
— Хм? Не — засмя се леко, докато той спираше пред нейния блок. — От време на време някой замахва с ръка или те замеря с нещо, но в повечето случаи става дума само за словесни атаки.
— Прекрасна работа!
— Има си и добри страни. — Хвана го за ръка и тръгна до него. — Ти знаеш ли, че телевизията е инструмент на левите комунисти?
— Не съм го чувал.
— Аз ти го казвам. — Отвори пощенската си кутия и взе писмата, сметките и модните списания. — Улица „Сезам“ е само прикритие.