— Винаги съм подозирал Голямото жълто пиле.
— Не-е, то е само подставено лице. Главният организатор е Жабока. — Когато приближиха до вратата, Анна постави пръст на устните си. Двамата се вмъкнаха вътре като избягали от училище деца. — Просто не искам сестрите да започнат да се суетят край мен.
— Имаш ли нещо против аз да се посуетя?
— Зависи какво разбираш под думата.
— Ще започнем с това. — Обви ръце около кръста й и леко допря устни до нейните.
— Мисля, че бих могла да го понеса. Защо дойде, Кам?
— По много причини. — Устните му отново се плъзнаха по ожуленото, после по-надолу. — Исках да те видя, да бъда с теб, да говоря с теб. Да се любя с теб.
— Всичко наведнъж.
— Защо не? Имах намерение да те изведа и на вечеря… но сега си мисля, че бихме могли да си поръчаме пица.
— Идеално — изрече го с въздишка. — Защо не налееш вино в чашите, а аз ще се преоблека?
— Има и още нещо. — Приближи устни до ухото й. — Нещо, което все ми се е искало да направя. Винаги съм се чудил какво ли би било да освободя госпожица Спинели от един от нейните костюми на предан обществен служител.
— Наистина ли?
— Още от първия път, когато те видях.
Тя се усмихна дяволито.
— Сега имаш възможност.
— Надявах се да го кажеш. — Устните му отново се върнаха върху нейните, вече по-жадни, по-уверени. Този път въздишката й пресекна в задавен стон, след като Кам издърпа сакото от раменете й и здраво ги улови. — Иска ми се да те побъркам. Ден и нощ.
Сега гласът й стана пресипнал, натежал от страст:
— Струва ми се, че ще е лесно, защото и на мен ми се иска същото.
— Това не те ли плаши?
— Нищо, което се отнася за нас, не ме плаши.
— Ами ако ти заявя, че ще правя каквото си искам с теб? Всичко?
Сърцето й подскочи, но погледът й беше решителен.
— Ще кажа, че няма да те спра?
Той се взря в лицето й с натежал от опасно желание поглед.
— Чудя се какво ли носи госпожица Спинели под тези строги блузки.
— Не мисля, че мъж като теб ще остави няколко копчета да му попречат да разбере.
— Права си. — Пръстите му се преместиха от сакото върху идеално изгладената памучна материя на ризата й. И я разкъсаха. Видя как очите й се разширяват от изненада… и възбуда. — Ако искаш да спра, ще спра. Няма да направя нищо, което не желаеш.
Беше разкъсал блузата й. И това я изпълни с наслада. Продължи да я гледа и да чака тя да изрече нещо. И това я изпълни с още по-голяма възбуда. Разбра, че не е била съвсем искрена, като му каза, че нищо относно тях двамата не я плаши. Плашеше се какво би могло да се случи със сърцето й.
Но в секса знаеше, че може да му бъде идеална партньорка.
— Искам всичко. Абсолютно.
Кръвта му кипна. Въпреки това продължи да я докосва леко, възбуждащо, като прокарваше ръка по гладката бяла материя на ниско изрязания й сутиен.
— Госпожице Спинели — изрече го бавно, докато пръстите му се промъкваха под лъскавия сатен, за да потъркат втвърдените зърна. — Колко можеш да поемеш?
Леките му движения предизвикаха горещи вълни през тялото й.
— Мисля, че сме на път да разберем.
Съвсем бавно, без да откъсва очи от лицето й, той я опря в стената.
— Да започнем с това. Дръж се — продума тихо и ръката му се стрелна под полата й и разкъса дантеленото й бельо. Дишането й се учести и тя едва не се изсмя. После пъхна пръсти в нея и разтърси с мощна и първична изненада на удоволствие неподготвеното й тяло. Оргазмът отне дъха й. Когато коленете й се разтрепериха, той я притисна към стената. — Ето ти още! — Не можеше да се насити да я наблюдава как получава още, да вижда удоволствието, изписано на лицето й, да вижда как тези великолепни очи се разширяват и ослепяват.
Улови раменете му. Както беше отметнала глава назад, той виждаше бясно пулсиращата на шията й вена и се изкуши да я вкуси точно на това място. Тя простена, притисната в него, раздвижи се и леко изхлипа, когато смъкна сакото й и каквото беше останало от блузата й.
Беше безпомощна, замаяна, с разтреперани крайници и туптящо сърце. Изрече името му, опита се, но то остана удавено във въздишката, докато я завърташе обратно. Влажните й длани се притиснаха в стената.
Рязко издърпа копчето на полата й. Усети я как се освобождава, потръпна, докато материята се плъзгаше по хълбоците й, за да се свлече на купчинка в краката й. Ръцете му бяха на гърдите й и ги мачкаха. После издърпа и сутиена и Анна изпита върховна наслада при звука от разкъсването на фината материя.
Зъбите му захапаха рамото й. А ръцете му — о, ръцете му бяха навсякъде, довеждайки я до лудост. Загрубели длани върху кадифена кожа, умели пръсти, които притискат, плъзгат се.