Задъхваше се. Усещаше удоволствието плътно и тъмно като полунощ. Потапяше се в някакъв чувствен свят, където имаше само усещания — прекрасни, зашеметяващи и порочни.
Стената беше гладка и хладна; ръцете му — груби и горещи. Контрастът й действаше непоносимо възбуждащо.
Когато отново я обърна към себе си, ярката светлина я заслепи. Той все още беше напълно облечен, а тя — гола. Това й се стори невероятно еротично и не успя да продума нищо, докато бавно вдигаше ръцете й над главата.
Без да отделя поглед от нея, грубо прокара ръка през косата й, за да махне фибите.
— Искам още… — едва успяваше да изрече. — Кажи ми, че и ти искаш още.
— Да, искам още.
Притисна тяло към нейното — мек памук и груб дънков плат върху влажната й кожа. И целувката, която изтръгна от нея, я остави без дъх.
След това устата му се зае с тръпнещото и тяло.
Искаше да вкуси всичко по нея — гъстия мед на устните, влажната коприна на гърдите. И още — сметаната на корема, гладкия сатен на бедрата. Навсякъде. Всичко. Мислеше само за това. И после още.
Ръцете й сграбчиха косите му, притиснаха главата му по-близо, докато се приближаваше към кулминацията. Викът й, почти писък, бе онова, което разкъса последната брънка на самообладанието му. Трябваше да стане сега.
Освободи се, после се притисна в нея.
— Искам да те изпълня — изрече задъхано. — Искам да ме гледаш, когато го правя.
Облада я и стоновете им се сляха.
По-късно я вдигна на ръце и я положи на леглото. Сгуши се в него като дете — жест, който той намери за изненадващо мил. Гледаше я, докато спи. Не можеше да престане да я докосва — прокарваше ръка през косите, с пръсти галеше ударената й страна, очертаваше извивката на рамото й.
Беше ли казал, че изпитва нещо към нея? Започваше да се тревожи какво точно би могло да е това нещо. Никога не беше изпитвал желание да остане с жена, след като са се любили. Никога не беше изпитвал нужда просто да я гледа как спи или да я докосва само заради самото докосване, без да се възбужда.
Чудеше се до какви непознати и несигурни отношения бяха достигнали.
Тогава тя се размърда, въздъхна и очите й се отвориха и се взряха в него. Когато се усмихна, сърцето му се преобърна.
— Здрасти. Изглежда съм заспала?
— Така ми се струва. — Искаше да изрече някаква шега, но единственото, което бе в състояние да изрече, бе името й. — Анна. — И сведе устни към нейните с нежност, кротост и любов.
Когато се отдръпна, сънливостта бе изчезнала от очите й, но те останаха неразгадаеми. Тя бавно пое дъх.
— Какво беше това?
— Проклет да съм, ако знам. — И двамата се отдръпнаха предпазливо. — Мисля, че е по-добре да поръчаме пицата.
От думите му изпита едновременно облекчение и разочарование.
— Добра идея. Номерът е точно до телефона в кухнята. Ако нямаш нищо против да се обадиш ти, а аз искам да си взема набързо един душ и да облека нещо.
— Добре. — С непринудена интимност плъзна ръка по хълбока й. — С какво ще я искаш?
— С всичко възможно. — Беше доволна, че той пръв стана от леглото. Нуждаеше се от още една минутка.
— Ще налея вино.
— Страхотно. — В мига, в който остана сама, зарови лице във възглавницата и заглуши вика на разочарование. Да се отдръпне крачка назад, помисли си, вбесена от себе си. Откъде й беше хрумнала идиотската мисъл, че ще може да се отдръпне? До уши е влюбена в него!
„Вината си е моя — напомни си тя — и проблемът си е мой. — Седна и притисна ръка към предателското си сърце. — И моя малка тайна“ — реши накрая.
Почувства се по-добре, когато се облече и нанесе лек грим на лицето си. Беше си изчела една хубава лекция под душа. Може и да е влюбена в него. Това не трябва непременно да е нещо лошо. Хората непрекъснато се влюбват и разлюбват, а умните и уверените в себе си дори извличат удоволствие от това.
И тя може да бъде умна и уверена.
Със сигурност не търси онова „и заживели щастливи“ от приказките, рицаря на бял кон или вълшебния принц. Анна отдавна бе надживяла приказките и всичките й илюзии бяха погребани под реалността край онова пусто шосе още на дванайсетгодишна възраст.
Беше се научила да бъде щастлива, защото много време след изнасилването сякаш бе напълно безпомощна да върши друго, освен да прави себе си и всички около нея безкрайно нещастни.
Беше преживяла най-лошото. Не се съмняваше, че ще успее да преживее и нараняването на сърцето.
Досега не се бе влюбвала — беше се доближавала, почти се беше докосвала, беше му се изплъзвала, но никога преди не се беше хвърляла с главата напред. Може да се окаже вълшебно преживяване, със сигурност — опит, от който да извлече поуки.